Без коментар … Congratulation BorisoFF
Само линк - защото нямам какво да кажа …
Копи-фейс или лицето на държавата …
Българската администрация работела на принципа “копи-пейст”… Сигурно е вярно. И сигурно критиката е уместна. Но, когато заработи на “копи-фейс”, нещата започват да стават интересни (за фейсТ пък да не говорим). Може би идеята е, че се копира лицето на държавата. Или, че се копира “Лицето” (за съжаление тогава май трябва да е “Person”, а не “face”, ама това да ни е проблемът). И обръщението към съвършено непознати на “ти” – нека и то да ни е проблемът. Или пък това, че се говори в първо лице единствено число, когато става дума за държавата. Нека! (обаче май много “нека” станаха). Но в крайна сметка стои въпросът какъв е “фейс”-ът на България? Последните събития в Брюксел и Германия почнаха да дават отговор за тези, които досега не са били наясно… И отговорът е много-много тъжен…
… Очакваме следващото впечатляващо включване…
качил съм същия постинг и в polandlaw.webnode.com
За Фейсбук и сближаването 2
Този постинг трябваше да е още преди десетина дена. Обаче покрай коледното суетене (пък и друго професионално суетене, ама то няма връзка с темата) все не ми оставаше време да седна пред компютъра да драсна два реда. Или пък, когато време оставаше, го прекарвах във Фейсбук. Защото неслучайно се говори за пристрастяване към социалните мрежи. Което си е проблем… Напълно сериозно се замислям за една седмица без фейсбук, но да видим дали ще успея да стартирам, а после и да успея тази инициатива… както и да е …
Та, по темата – наскоро открих група на най-първото ми училище – в което започнах да уча преди около 23 години и от което излязох преди има няма 15 години. Което си е много време, както и да го погледнеш. И действително бях позабравил и хората и училището. И понеже отдавна не живея в този квартал (а съответно и не гласувам в същото училище) съвсем съм нямал повод да мина оттам, за да си припомня миналите времена. И ако не беше фейсбук, надали щеше изобщо да се случи. Разбира се, бях изпозабравил и хората, с които прекарах вторите седем години от живота си. Последният ми контакт с тях беше всъщност едно масово ад-ване преди около година-година и нещо и то отново във фейсбук.
Това са фактите, за които исках да пиша. Издовите и коментарите … Тях ще премълча – макар да са ясни.
Което обаче никак не разколебава идеята ми, че е необходимо да си наложа известно време ембарго за влизане във фейса …
(а снимката долу си признавам, че я откраднах от един приятел)
Защото красивото не бива да е грозно
Всяка Коледа започва все един и същи спор – естествена или изкуствена трябва да бъде елхата. Чак ми е леко досадно. Въпреки това и аз отдавна мисля да напиша две-три-четири думи по темата. Под формата на няколко въпроса. От които обаче ясно личи моето виждане по въпроса. И то е – елхата не бива да е отсечена!
Първият въпрос е “какво означава “естествена”?” Или “истинска”. Естественото състояние на едно дърво е в земята, с корени, растящо. Подвъпрос – какво естествено има в едно отсечено дърво?
Втори въпрос – кое е по-важно – нашият малък, скромен, незначителен, но все пак възможен принос за справяне с глобалните еколгични проблеми или арамотът на борче/елхичка няколко дена? Ароматът е прекрасен. Той наистина дава настроение, което никоя изкуствена елха не може да пресъздаде. Но, дали си струва да се откажем от това настроение в името на нещо, което би могло да е значително? И един паралел – дали си струва да се откажем от палтата от естествена козина, яките от лисица и т.н. – безспорно са удобни (но не и за мъртвите животинчета)? А аромат (макар по-слаб) може да се постигне и с няколко клонки. Може да се постигне и с елха с корен в саксия, която да бъде засадена след това. Какво предимство дава отсечената елха пред тази с корени? По-евтина е, не изисква да се занимаваш след това със засаждане. И май са това предимствата! Егоистично ми се струва.
На следващо място – дали отсечената украсена елха е в по-голяма степен красива, отколкото е грозна и тъжна захвърлената изсъхнала, небрежно метната в/до кофата за боклук отсечена елха?
Пак в тази връзка – какво и как се предполага да празнуваме по Коледа? Да вземем с пълни шепи една седмица (айде нека са две) от празника, след което да направим нещо грозно и потискащо? Налага ли се нещо красиво да бъде последвано от нещо грозно? И как трябва да започнем новата година – с красиви елхи, бенгалски огън и заря, последвани от захвърлени дървета, празни гилзи и т.н.? Страхотно начало на годината в средата на януари, нама що … Или би могло да украсим изкуствено или живо дръвче, когато преди празника поискаме и да го пазим украсено, докато пожелаем? Така запазваме и свободата си на избор докога да запазим коледната украса, а не сме ограничени от желанието да махнем вече непривлекателното дръвче.
Какво всъщност представлява изхвърлянето на ненужната вече елхичка? Не е ли това изхвърляне на излишното и грозното от вкъщи на улицата? Не е ли това проява на един начин на мислене да се затворим в черупките си, да ги направим весели и уютни, а навън … “майната му на това, което е навън! Нали на нас си ни е хубаво вкъщи”? В малко по-глобален смисъл за същото става въпрос, когато отказваме да бъдем малко по-екологични по празниците. Проявява се един подход, когато има проблем той да не бъде решаван, а да бъде прехвърлян на другиго. Колко удобно!!
Има и още какво да се каже по въпроса. Но никой няма да дочете докрай пет-шест страници словоизлияния. Та, засега това.
И едно сравнение:
(изкуствената е моята)
