Далече, далече … Вси Светии … „Църква за Хората” или „Хора за Църквата”

То пък човек да не се събуди сутрин в събота и да пусне телевизор! Пък, не дай си Боже, да попадне на Обществената телевизия! Все ще се намери да се чуе някоя глупост… Конкретно иде реч за религиозно предаване, на което не знам името, и в което водещият с наставнически, менторски и съвсем леко заповеден тон казва по повод Хелоуин: „Оставете маските за Сирница! Забравете Хелоуин!” И обяснява кой е българският празник. Искам още веднага да кажа, че нямам нищо против Деня на българските будители. Напротив, много хубав празник. Нямам против и Сирни Заговезни. Мисълта ми е за друго…

Има няколко празника, които българската православна църква упорито отказва да приеме; нещо повече, демонстративно ги противопоставя на други, нейни си празници. А тези празници така, както се празнуват на Запад, са весели и забавни. Традициите са хората да се забавляват, да се плашат, но по един или друг начин празниците да са разпознаваеми. Тези традиции са наложени сред хората. И става весело. Но българската църква не иска да е весело! Още по-малко иска разни там празници, на разните там разколници да се празнуват сред „православните” народи, сред народите, които „принадлежат” към Правлославната църква. И докато за Св. Валентин, празникът, който му се противопоставя, предполага вино-пиене и оттам също е свързан с веселие и затова е с охота възприеман от българите, то да противопоставиш на Вси Светии Деня на българските будители е вече мааааааалко свръх. Пък да не говорим, че не са и на един и същи ден.

Какво, за Бога (за малко да напиша „по дяволите”, но но все пак реших, че в тази статия това не би било уместно) я бърка Православната църква, че хората празнуват католически или протестантски празници?! Освен това, че е свързано с, дължи се в голяма степен на, и разкрива в значителна степен пълната й импотентност и невъзможност да привлече хората към християнските ценности, да бъде интересна за тях, да им даде нещо. А има какво. Както споменах, Хелоуин и Св. Валентин са толкова популярни заради традициите, свързани с тях, заради разпознаваемостта им. Има ли такива български, православни празници, които биха могли да са интересни с традициите си? На пръв поглед добре, че са Коледа и Великден, та да има какво да празнуваме и ние… Е, да де, ама те Коледа и Великден по цялия християнски свят се празнуват по един и същи начин… И не са „оригинални” православни празници (аз лично не смятам, че са и нужни такива, ама нали щом отричаме Св. Валентин и Вси Светии трябва нещо адекватно да се предложи и на „православний българский народ”). Та, има ли какво да предложи православната църква? Да, има… Достатъчно е да погледнем прескачането на огньове на Сирни Заговезни, Благовещение или на Еньовден… Еньовден – празник с толкова потенциал в традициите да бъде българския Хелоуин.  Достатъчно е да споменем кукерството… Е, да, ама тези обичаи са езически (не че червеното яйце и коледното дърво не са) … и не може то току-така да бъдат възприети и промотирани от църквата. А истината е също, че мнозинството хора не знаят на коя дата са например Сирница (или не знаят, че няма фиксирана дата; много беше забавно като преди няколко години съвпадна с Трифон Зарезан и Св. Валентин, та раздвояването се превърна в разтрояване) или Еньовден. А никой не може да ме убеди, че българите са по-малко вярващи, по-малко религиозни или по-малко обичащи да празнуват от католиците или протестантите. Най-малкото защото българите ЗНАЯТ кога е Вси Светии. Причината да не се празнуват подобаващо българските (е, това не винаги значи православни) празници е в църквата. Защото църквата предпочита да ни пее на език, който никой не разбира, защото такава била традицията?? Чия традиция, бе джанъм, е това?? И Каква?? Да дуднеш неща, които никой не разбира, да размахваш пръст какво да празнуваме и какво не, да търсиш разединение с останалия християнски свят, да обясняваш кое е гнусота и кое трябва да се анатемоса… С такъв тип традиции мястото на църквата ще си остане завинаги в миналото! Защото това отдавна не е църква на хората… А очаква хората да са неяни… Ама няма как да са нейни…

И аз все пак не мога да проумея, защо трябва да делим празниците на католически и православни, на български и американски, на такива и онакива …

А между другото, миналата седмица бях до Рилския манастир … Няма нужда да казвам колко красиво място е; няма нужда да казвам колко красиви места са повечето български манастири … Има какво да предложи Българската църква на хората… Ама не знае как…

… Друга тема е, че в манастира (особено в този) има повече  продавачи на икони, броеници, шишенча със светена вода и прочее осветени аксесоари/сувенири, отколкото служители в самия храм … Очевидно отдавна е забравено за „Йоан 2, 13-25”.

 

Честит празник Вси Светии други ден!!!

Език свещен … или за законодателната неграмотност

Плакати, клипове, листовки … И на всеки такъв агитационен материал е изписано „купуването и продаването на гласове е престъпление”. Каквото е и изискването на закона. И по-точно на чл. 134, ал. 2 от Изборния кодекс. Ето го и текстът: (2) Всеки агитационен материал съдържа информация, че купуването и продаването на гласове е престъпление, като информацията заема не по-малко от 10 на сто от лицевата площ на агитационния материал и е разположена в обособено поле. В аудио- и аудио-визуалните материали тази информация се съдържа като недвусмислено и разбираемо послание”.

Доста интересно законово изискване. Имам някакъв спомен от Закона за нормативните актове, че същите трябва да се изготвят на официалния български език. Това добре! Обаче в българския език съществува такова нещо, наречено „съгласуване по род и число”. Също така в изискването на чл. 134 от ИК става дума за престъплание. Т.е. за наказателна отговорност. А (отново според българското законодателство) нормите, въвеждащи наказателна отговорност се тълкуват стриктно… Та да се върнем на съгласуването по род и число. И на посланието „купуването и продаването на гласове е престъпление”. Нека поне за миг предположим, че законодателят в чл. 134 ИК е бил грамотен. И да направим тълкуване на този текст съобразно правилата на българската граматика. В текста (и съответно в агитационните материали на кандидатите) става дума за престъпление – в единствено число. И глаголът „съм” също е употребен в трето лице единствено число. Купуването и продаването на гласове е престъпление. А са описани две деяние – купуване и продаване. „И” продаването. Използван е съюзът „и”. Отново според правилата на българската граматика съюзът „и” служи за кумулативност. Ако трябваше да се опише алтернативност, съюзът би бил „или”.

Та, какво следва от казаното? Имаме едно престъпление – купуване и продаване на гласове. За да е налице това престъпление трябва да има както купуване, така и продаване на гласове – едновременно. И двете. Ако посланието беше „купуването и продаването на гласове са престъпления” щеше да е ясно, че както купуването, така и продаването, са наказуеми. Ако текстът беше „купуването или продаването на гласове е престъпление”, щеше да е ясно, че както купуването, така и продаването на гласове са престъпление т.е. че е достатъчно едно от двете. Но тъжната истина е, че посланието съдържа съюза „и” и, че се отнася за едно престъпление. Тоест – ако само купувам гласове, за моята си партия, за моя си кандидат, за себе си – според агитационните послания, това няма да е престъпление. Също така няма да е перстъпление, ако само продавам гласове – ако продавам моя си глас. От агитационните материали (стриктно и точно спазващи изискването на Изборния кодекс) следва, че престъпление извършват само тези, които първо купуват гласове, а после и ги продават – нещо като дистрибутори. За такава недомислица ли иде реч или за непознаване на българския език от страна на родния законодател? Или пък за подвеждащи послания? Чл. 167 и чл. 167а от Наказателния Кодекс са ясни – престъпление е както купуването, така и продаването на гласове. И двете СА престъплениЯ. Но Избирателният кодекс е посочил какво трябва да съдържа агитационното послание. И е изискал  в аудио и визуалните материали тази информация да е недвусмислена – демек недвусмислено да е посочено, че купуването и продаването (само когато са заедно) са едно престъпление. Nice, a?

Та … нека не говорим за неграмотността сред децата; нека не говорим за неграмотността сред интернет поколението. Нека не се чудим защо сме така неграмотни. Просто трябва да се загледаме в неграмотността на ниво „нормотворчество”!!! Защото все ми се иска да вярвам, че става дума само за неграмотност …