Плакати, клипове, листовки … И на всеки такъв агитационен материал е изписано „купуването и продаването на гласове е престъпление”. Каквото е и изискването на закона. И по-точно на чл. 134, ал. 2 от Изборния кодекс. Ето го и текстът: (2) Всеки агитационен материал съдържа информация, че купуването и продаването на гласове е престъпление, като информацията заема не по-малко от 10 на сто от лицевата площ на агитационния материал и е разположена в обособено поле. В аудио- и аудио-визуалните материали тази информация се съдържа като недвусмислено и разбираемо послание”.

Доста интересно законово изискване. Имам някакъв спомен от Закона за нормативните актове, че същите трябва да се изготвят на официалния български език. Това добре! Обаче в българския език съществува такова нещо, наречено „съгласуване по род и число”. Също така в изискването на чл. 134 от ИК става дума за престъплание. Т.е. за наказателна отговорност. А (отново според българското законодателство) нормите, въвеждащи наказателна отговорност се тълкуват стриктно… Та да се върнем на съгласуването по род и число. И на посланието „купуването и продаването на гласове е престъпление”. Нека поне за миг предположим, че законодателят в чл. 134 ИК е бил грамотен. И да направим тълкуване на този текст съобразно правилата на българската граматика. В текста (и съответно в агитационните материали на кандидатите) става дума за престъпление – в единствено число. И глаголът „съм” също е употребен в трето лице единствено число. Купуването и продаването на гласове е престъпление. А са описани две деяние – купуване и продаване. „И” продаването. Използван е съюзът „и”. Отново според правилата на българската граматика съюзът „и” служи за кумулативност. Ако трябваше да се опише алтернативност, съюзът би бил „или”.

Та, какво следва от казаното? Имаме едно престъпление – купуване и продаване на гласове. За да е налице това престъпление трябва да има както купуване, така и продаване на гласове – едновременно. И двете. Ако посланието беше „купуването и продаването на гласове са престъпления” щеше да е ясно, че както купуването, така и продаването, са наказуеми. Ако текстът беше „купуването или продаването на гласове е престъпление”, щеше да е ясно, че както купуването, така и продаването на гласове са престъпление т.е. че е достатъчно едно от двете. Но тъжната истина е, че посланието съдържа съюза „и” и, че се отнася за едно престъпление. Тоест – ако само купувам гласове, за моята си партия, за моя си кандидат, за себе си – според агитационните послания, това няма да е престъпление. Също така няма да е перстъпление, ако само продавам гласове – ако продавам моя си глас. От агитационните материали (стриктно и точно спазващи изискването на Изборния кодекс) следва, че престъпление извършват само тези, които първо купуват гласове, а после и ги продават – нещо като дистрибутори. За такава недомислица ли иде реч или за непознаване на българския език от страна на родния законодател? Или пък за подвеждащи послания? Чл. 167 и чл. 167а от Наказателния Кодекс са ясни – престъпление е както купуването, така и продаването на гласове. И двете СА престъплениЯ. Но Избирателният кодекс е посочил какво трябва да съдържа агитационното послание. И е изискал  в аудио и визуалните материали тази информация да е недвусмислена – демек недвусмислено да е посочено, че купуването и продаването (само когато са заедно) са едно престъпление. Nice, a?

Та … нека не говорим за неграмотността сред децата; нека не говорим за неграмотността сред интернет поколението. Нека не се чудим защо сме така неграмотни. Просто трябва да се загледаме в неграмотността на ниво „нормотворчество”!!! Защото все ми се иска да вярвам, че става дума само за неграмотност …