Тези няколко реда са предизвикани от тъжен повод …
Защото детските ми години са свързани с две телевизионни предавания – „Добро утро” и „Събота късен следобед”. Днес не мога да си представя, ако съм си в събота вкъщи, какво би ме накарало да стана в 8,30, за да гледам телевизия. Но навремето се случваше … Заради „Добро утро”. Това беше първият ми досег с българската телевизия… и с българската журналистика… Наскоро имах друг досег с българската журналистика – личен и много жълт … Въпрос на стандарти … въпрос на журналисти … въпрос на журналистика…
Сбогом и почивай в мир, Александър Авджиев …
