А по повод сравнението на линкълна и магарето (и не претендирам за оригиналност; видях карикатурата от предаване, за което наскоро писах по друг повод):

Има няколко празника, които българската православна църква упорито отказва да приеме; нещо повече, демонстративно ги противопоставя на други, нейни си празници. А тези празници така, както се празнуват на Запад, са весели и забавни. Традициите са хората да се забавляват, да се плашат, но по един или друг начин празниците да са разпознаваеми. Тези традиции са наложени сред хората. И става весело. Но българската църква не иска да е весело! Още по-малко иска разни там празници, на разните там разколници да се празнуват сред „православните” народи, сред народите, които „принадлежат” към Правлославната църква. И докато за Св. Валентин, празникът, който му се противопоставя, предполага вино-пиене и оттам също е свързан с веселие и затова е с охота възприеман от българите, то да противопоставиш на Вси Светии Деня на българските будители е вече мааааааалко свръх. Пък да не говорим, че не са и на един и същи ден.

Какво, за Бога (за малко да напиша „по дяволите”, но но все пак реших, че в тази статия това не би било уместно) я бърка Православната църква, че хората празнуват католически или протестантски празници?! Освен това, че е свързано с, дължи се в голяма степен на, и разкрива в значителна степен пълната й импотентност и невъзможност да привлече хората към християнските ценности, да бъде интересна за тях, да им даде нещо. А има какво. Както споменах, Хелоуин и Св. Валентин са толкова популярни заради традициите, свързани с тях, заради разпознаваемостта им. Има ли такива български, православни празници, които биха могли да са интересни с традициите си? На пръв поглед добре, че са Коледа и Великден, та да има какво да празнуваме и ние… Е, да де, ама те Коледа и Великден по цялия християнски свят се празнуват по един и същи начин… И не са „оригинални” православни празници (аз лично не смятам, че са и нужни такива, ама нали щом отричаме Св. Валентин и Вси Светии трябва нещо адекватно да се предложи и на „православний българский народ”). Та, има ли какво да предложи православната църква? Да, има… Достатъчно е да погледнем прескачането на огньове на Сирни Заговезни, Благовещение или на Еньовден… Еньовден – празник с толкова потенциал в традициите да бъде българския Хелоуин.  Достатъчно е да споменем кукерството… Е, да, ама тези обичаи са езически (не че червеното яйце и коледното дърво не са) … и не може то току-така да бъдат възприети и промотирани от църквата. А истината е също, че мнозинството хора не знаят на коя дата са например Сирница (или не знаят, че няма фиксирана дата; много беше забавно като преди няколко години съвпадна с Трифон Зарезан и Св. Валентин, та раздвояването се превърна в разтрояване) или Еньовден. А никой не може да ме убеди, че българите са по-малко вярващи, по-малко религиозни или по-малко обичащи да празнуват от католиците или протестантите. Най-малкото защото българите ЗНАЯТ кога е Вси Светии. Причината да не се празнуват подобаващо българските (е, това не винаги значи православни) празници е в църквата. Защото църквата предпочита да ни пее на език, който никой не разбира, защото такава била традицията?? Чия традиция, бе джанъм, е това?? И Каква?? Да дуднеш неща, които никой не разбира, да размахваш пръст какво да празнуваме и какво не, да търсиш разединение с останалия християнски свят, да обясняваш кое е гнусота и кое трябва да се анатемоса… С такъв тип традиции мястото на църквата ще си остане завинаги в миналото! Защото това отдавна не е църква на хората… А очаква хората да са неяни… Ама няма как да са нейни…

И аз все пак не мога да проумея, защо трябва да делим празниците на католически и православни, на български и американски, на такива и онакива …

А между другото, миналата седмица бях до Рилския манастир … Няма нужда да казвам колко красиво място е; няма нужда да казвам колко красиви места са повечето български манастири … Има какво да предложи Българската църква на хората… Ама не знае как…

… Друга тема е, че в манастира (особено в този) има повече  продавачи на икони, броеници, шишенча със светена вода и прочее осветени аксесоари/сувенири, отколкото служители в самия храм … Очевидно отдавна е забравено за „Йоан 2, 13-25”.

Честит празник Вси Светии други ден!!!

Доста интересно законово изискване. Имам някакъв спомен от Закона за нормативните актове, че същите трябва да се изготвят на официалния български език. Това добре! Обаче в българския език съществува такова нещо, наречено „съгласуване по род и число”. Също така в изискването на чл. 134 от ИК става дума за престъплание. Т.е. за наказателна отговорност. А (отново според българското законодателство) нормите, въвеждащи наказателна отговорност се тълкуват стриктно… Та да се върнем на съгласуването по род и число. И на посланието „купуването и продаването на гласове е престъпление”. Нека поне за миг предположим, че законодателят в чл. 134 ИК е бил грамотен. И да направим тълкуване на този текст съобразно правилата на българската граматика. В текста (и съответно в агитационните материали на кандидатите) става дума за престъпление – в единствено число. И глаголът „съм” също е употребен в трето лице единствено число. Купуването и продаването на гласове е престъпление. А са описани две деяние – купуване и продаване. „И” продаването. Използван е съюзът „и”. Отново според правилата на българската граматика съюзът „и” служи за кумулативност. Ако трябваше да се опише алтернативност, съюзът би бил „или”.

Та, какво следва от казаното? Имаме едно престъпление – купуване и продаване на гласове. За да е налице това престъпление трябва да има както купуване, така и продаване на гласове – едновременно. И двете. Ако посланието беше „купуването и продаването на гласове са престъпления” щеше да е ясно, че както купуването, така и продаването, са наказуеми. Ако текстът беше „купуването или продаването на гласове е престъпление”, щеше да е ясно, че както купуването, така и продаването на гласове са престъпление т.е. че е достатъчно едно от двете. Но тъжната истина е, че посланието съдържа съюза „и” и, че се отнася за едно престъпление. Тоест – ако само купувам гласове, за моята си партия, за моя си кандидат, за себе си – според агитационните послания, това няма да е престъпление. Също така няма да е перстъпление, ако само продавам гласове – ако продавам моя си глас. От агитационните материали (стриктно и точно спазващи изискването на Изборния кодекс) следва, че престъпление извършват само тези, които първо купуват гласове, а после и ги продават – нещо като дистрибутори. За такава недомислица ли иде реч или за непознаване на българския език от страна на родния законодател? Или пък за подвеждащи послания? Чл. 167 и чл. 167а от Наказателния Кодекс са ясни – престъпление е както купуването, така и продаването на гласове. И двете СА престъплениЯ. Но Избирателният кодекс е посочил какво трябва да съдържа агитационното послание. И е изискал  в аудио и визуалните материали тази информация да е недвусмислена – демек недвусмислено да е посочено, че купуването и продаването (само когато са заедно) са едно престъпление. Nice, a?

Та … нека не говорим за неграмотността сред децата; нека не говорим за неграмотността сред интернет поколението. Нека не се чудим защо сме така неграмотни. Просто трябва да се загледаме в неграмотността на ниво „нормотворчество”!!! Защото все ми се иска да вярвам, че става дума само за неграмотност …

Обаче …

Ако всеки един друг ден през годината, различен от 22-и септември, попитаме голяма част от тези, които днес са най-активни като „патриоти” какво се е случило на тази дата, силно се съмнявам, че повечето от тях ще могат да отговорят вярно. Факт е, че Независимостта и Съединението масово се бъркат – и като дати и като участници и като последици…

А какво всъщност се крие зад това да повтаряме до втръсване, че „сме горди, че сме българи”, че „да живее България”, че „стига да повярваме в собствените си сили, можем да постигнем всичко”, че „винаги сме прецаквани от Великите сили” и т.н. и т.н. … и т.н.? За съжаление, в повечето случаи, че крие лична неудовлетвореност, липса на реализация, недоволство от собствените си живот и развитие (разбира се, обусловени в голяма степен от условията на живот в България). И като няма какво да ни прави наистина щастливи и усмихнати, се хващаме като удавник за сламка за „националния идеал”. А какав е той Господ дори не знае… Може би е „България на три морета”. Но не ми става ясно как точно ще помогне това за развитието, за просперитета, за щастието и най-вече за усмивката на всеки един от настоящите и бъдещите българи. Като съм бил тук-там по Европа и ми прави впечатление, че хората по улиците са някак по-светли, по-цветни, сякаш дишат по-свободно … и това без да им се налага да търсят поводи 1300 или 103 години назад, за да са горди с нещо … Хората са усмихнати и весели, когато живеят добре, когато знаят защо и за какво работят, когато могат да се забавляват без да трябва да псуват/одумват „звездите” или правителството … А не когато дотолкова им се е вкиснясал живота, че търсят нужда от „национална гордост”…

Зад „националната гордост” нерядко се крият и неофашискти, неонацистки, крайно десни, крайно нетолерантни и прочее нео-човеконенавистни идеи. Зад „националната гордост” често се крие горенето на молитвени килимчета, хвърляне на бомби „Молотов” по минаващи групи хора и да не изброявам нататък … И всичко това под слогана (нарочно ползвам чуждица) „горди сме, че сме българи” или „Да си върнем България”.

Не успявам обаче да разбера на какво отгоре смятаме, че сме нещо повече от която и да е друга нация, етнос, народ. Няма на какво отгоре да смятаме, че сме и нещо по-малко. Не успявам да разбера какъв е този зор в 21-и век, във време на отваряне на границите (реалните, както и това което се случва през глобалната мрежа) да се делят хората … по национални или етнически принципи … Все ми се струва, че хората биха могли да бъдат добри или лоши, усмихнати или намръщени, честни или нечестни … но какво значение има, за Бога, от каква националност са… За мен – никакво!!!

И последна бележка по повод националното самочувствие във връзка с Независимостта. Мерси, но не, какзвам аз на такава Не-зависимост, при която полицията отваря вратата по-рязко за да размаже главата на някого в собствения му апартамент; при която прокурор казва „на колене като абсолютен престъпник” преди съд и присъда и после получава награда за „принос за развитието на правовата държава”; при която решенията се вземат еднолично и „на инат, ако Го дразним”; при която „независимият” народ е като премиерските кучета и трябва да бъде държан на къса каишка …

Та, Честита Ви Независимост…

Бог ти е дал най-високата точка на Балканите. По-висока от легендарния Олипм (и никакви опити да се натрупат изкуствено камъни на Митикас няма как да променят това). И това място неслучайно се нарича в превод „Близо до Бога” (или „Домът на Бога” – няма никакво значение лингвистичният спор за произхода на името). Дал ти е всичко наоколо. А ти си сътворил това „нещо”, наречено хижа Мусала … с маси без пейки; с почти затварящи се врати, с полуразрушени или полупостроени постройки… Която хижа е на перфектно място. И използва това – с цените (е, хайде няма нужда 4 лв за една бира и 2 лв за „3 в 1”), с безхаберието… В интерес на истината, спането в хижа Олимп е в същите условия (обща стая с нари – около 15-20 човека в една). Но дотук приключват приликите между двете хижи. А да, и с височината на върховете (т.е. по-това, което природата ни е дал,а ги бием). На хижа Олимп ти е приятно да си прекарваш времето, хижа Мусала те отблъсква. Не само със състоянието на толетната си, което е такова, че хората предпочитат да ходят (независимо по каква нужда) на стената й или в близките храсти, отколкото вътре. Така че, „лайната”, свързани с хижата, са без каквито и да е кавички. За да не стане твърде негативен тонът, няма да коментирам и малоумието да ти предлагат двупосочен билет на една цена и еднопосочен за същата (това са камъни в градината на единствения лифт, с който имаш възможност да се върнеш навреме по дестинацията Боровец-Самоков-София). Леееека злоупотребка.

Да минем на красивата част. Ако изобщо има какво да се каже там. Там е достатъчно да гледаш. И да се катериш/слизаш (ако искаш да качиш три върха последователно, няма как да не редуваш катерене и слизане). И като погледнеш това, което ти се открива пред погледа) да забравиш и умората и страха.

Просто мозъкът явно не е пригоден за толкова усещания, когато усещането за красота, величие и необятност е в такова количество … и с такова качество. А всички, които са се качили по официалния път до Мусала и са се върнали по него, всъщност нищо не са видели от местността. Гледките от Иречек и Малка Мусала наистина не могат нито да се опишат, нито дори да се снимат. Те просто се запечатват. В паметта (не тази на фотоапарата).

А лично за мен имаше и малко носталгия. Но това вече е лично.

Ни мрак, ни познание 
търсеше: 
предел между пръст и мечта, 
търсеше друго нещо.

Розата 
не търсеше розата. 
Несменна, там, в небесата, 
търсеше друго нещо.

Федерико Гарсия Лорка

Превод от испански: Живка Балтаджиева

Въпросът е обаче на каква цена е тази импотентност?… И какво жертваме, за да получим тази несигурност? Тези дни полицията била хванала публична личност с марихуана – при „рутинна проверка“. Та, за тази рутинна проверка ми е мисълта. И няколко питания за „рутинната проверка“ към г-н Министъра (според когото Съдът е корумпиран, а адвокатите се издържат от престъпна дейност):

- кога, при какви хипотези и при спазване на какви изисквания се извършва „рутинна проверка“?

- какви са правомощията на органите на МВР при извършването на „рутинни проверки“?

Подозирам, че г-н Министърът не знае отговорите. Затова, ето малко цитати от закона за МВР (същият е качен и на сайта на МВР и г-н министъра и неговите служители биха могли да го попрочетат – ако имат желание … или ако е официална политика законът да бъде спазван /а има ли вариант да не е??/):

Чл. 61. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване
самоличността на лице:
1. за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на
обществения ред;
2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при
образувано административнонаказателно производство;
3. при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и
пребиваване в страната;
4. на контролен пункт, организиран от полицията;
5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред,
предвидени в закон.
(2) Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за
самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават
лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.

…

Чл. 68. (1) Полицейските органи извършват обиск на лице:
1. задържано при условията на чл. 63, ал. 1;
2. за което съществуват данни, че носи опасни или забранени за притежаване
предмети;
3. заварено на място, където е извършено престъпление или нарушение на
обществения ред, когато има достатъчно данни, че у него се намират вещи, които са свързани
с престъплението или нарушението;
4. (нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 09.11.2010 г.) за което има сигнал в ШИС за
извършване на специфичен контрол.
(2) Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола наобискирания.
Чл. 69. (1) Полицейските органи могат да проверяват личните вещи на лица:
1. в случаите по чл. 61, ал. 1, т. 1, 2 и 4, чл. 62, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1, т. 3, 4, 6 и
7;
2. когато са налице достатъчно данни, че се укриват веществени доказателства за
извършено престъпление;
3. в други случаи, определени със закон.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 09.11.2010 г.) Проверка на превозно
средство и на вещите, превозвани в него, може да бъде извършена, когато:
1. има данни за извършено престъпление или нарушение на обществения ред;
2. има сигнал в ШИС за извършване на специфичен контрол.

Та, с тази подсказка г-н Министърът би могло и да може да се справи с горните въпроси. 

А, ако не може?! Ако не може, ми се струва редно да се замисли дали е коректно да получава заплата като висш ръководител на силово министерство…

И няколко коментара – като слушаме, това, което излиза като ПР от МВР, май по-голям проблем е цигарата марихуана на Явор Бехаров, от жестокото убийство на младо момиче. Май личната неприкосновеност не само не е приоритет на МВР, но напротив, тя излиза, че е вредна – и както трябва да бъде нарушавана от МВР, така май, според „родната полиция“, трябва да се толерира нейното погазване и от страна на граждани.

Темата е свързана и с репликата „ние ги хващаме, те ги пускат“ – могат ли да кажат авторите на тая реплика (г-н Министърът и не само) как смятат, че един некорумпиран съд ще приеме и ще се позове на резултатите на „рутинна проверка“?? Или може би идеята е държавата да се изръси с луди пари по дела в Страсбург… А това предстои всеки момент…

Нека за пореден (няма да се уморя) път да повторя казаното от Б. Франклин – „Който е готов да жертва основни свободи за малка преходна сигурност, не заслужава нито свобода, нито сигурност“ – факт е – В МОМЕНТА В БЪЛГАРИЯ НЯМА НИТО СВОБОДА, НИТО СИГУРНОСТ 

…

Прокурор нарича този, когото полицията задържа, „абсолютен престъпник“…

Полицаи влизат „просто малко по-рязко“ през вратата на невинни хора … и леко счупват главата на момиче

Полицаи се снимат за спомен със GSM след проведен арест…

и още много-много примери все в този дух. Човек ще си каже „случва се“. Е, да, ама не… Последните дни господин министърът отново се прояви. В свой стил. Няма да коментирам „даренията“. Те могат да попаднат спокойно в графата „без коментар“.

Първо МВР награди същия този скандален прокурор (между другото, дисциплинарно наказан) и то не за какво да е, а „за укрепване на правовата държава“. Разбира се, не престават коментарите на г-н Министъра по отношение на независимия български съд. Но да изплющиш в публичното пространство “Престъпниците се чувстват защитени от адвокатите, които всъщност получават хонорарите си от извършена престъпна дейност” на мен вече ми идва малко too much.

И бих искал да попитам няколко въпроса:

- знае ли г-н Министърът какво пише в чл. 30, ал. 4 от Конституцията на Република България?

- цялото МВР не е ли всъщност създадено, защото съществува престъпна дейност? В този смисъл не идва ли заплатата на г-н Министъра заради това, че съществува престъпна дейност? (питам само за заплатата, за останалите доходи също няма да коментирам)

- смята ли г-н Министърът, че адвокатската защита трябва да бъде отнета като право на „престъпниците“ (и нека дефинира „престъпници“, защото все си мислех, че го има и чл. 31, ал. 3 от същата тази Конституция)?

- знае ли г-н Министърът, че съществува Конституция на Република България?

- смята ли г-н Министъра да не ползва адвокатска защита, когато/ако му дойде времето?

…