Всяка Коледа започва все един и същи спор – естествена или изкуствена трябва да бъде елхата. Чак ми е леко досадно. Въпреки това и аз отдавна мисля да напиша две-три-четири думи по темата. Под формата на няколко въпроса. От които обаче ясно личи моето виждане по въпроса. И то е – елхата не бива да е отсечена!
Първият въпрос е “какво означава “естествена”?” Или “истинска”. Естественото състояние на едно дърво е в земята, с корени, растящо. Подвъпрос – какво естествено има в едно отсечено дърво?
Втори въпрос – кое е по-важно – нашият малък, скромен, незначителен, но все пак възможен принос за справяне с глобалните еколгични проблеми или арамотът на борче/елхичка няколко дена? Ароматът е прекрасен. Той наистина дава настроение, което никоя изкуствена елха не може да пресъздаде. Но, дали си струва да се откажем от това настроение в името на нещо, което би могло да е значително? И един паралел – дали си струва да се откажем от палтата от естествена козина, яките от лисица и т.н. – безспорно са удобни (но не и за мъртвите животинчета)? А аромат (макар по-слаб) може да се постигне и с няколко клонки. Може да се постигне и с елха с корен в саксия, която да бъде засадена след това. Какво предимство дава отсечената елха пред тази с корени? По-евтина е, не изисква да се занимаваш след това със засаждане. И май са това предимствата! Егоистично ми се струва.
На следващо място – дали отсечената украсена елха е в по-голяма степен красива, отколкото е грозна и тъжна захвърлената изсъхнала, небрежно метната в/до кофата за боклук отсечена елха?
Пак в тази връзка – какво и как се предполага да празнуваме по Коледа? Да вземем с пълни шепи една седмица (айде нека са две) от празника, след което да направим нещо грозно и потискащо? Налага ли се нещо красиво да бъде последвано от нещо грозно? И как трябва да започнем новата година – с красиви елхи, бенгалски огън и заря, последвани от захвърлени дървета, празни гилзи и т.н.? Страхотно начало на годината в средата на януари, нама що … Или би могло да украсим изкуствено или живо дръвче, когато преди празника поискаме и да го пазим украсено, докато пожелаем? Така запазваме и свободата си на избор докога да запазим коледната украса, а не сме ограничени от желанието да махнем вече непривлекателното дръвче.
Какво всъщност представлява изхвърлянето на ненужната вече елхичка? Не е ли това изхвърляне на излишното и грозното от вкъщи на улицата? Не е ли това проява на един начин на мислене да се затворим в черупките си, да ги направим весели и уютни, а навън … “майната му на това, което е навън! Нали на нас си ни е хубаво вкъщи”? В малко по-глобален смисъл за същото става въпрос, когато отказваме да бъдем малко по-екологични по празниците. Проявява се един подход, когато има проблем той да не бъде решаван, а да бъде прехвърлян на другиго. Колко удобно!!
Има и още какво да се каже по въпроса. Но никой няма да дочете докрай пет-шест страници словоизлияния. Та, засега това.
И едно сравнение:
(изкуствената е моята)
