На колене!!!

Надали някой (освен ако не е тясно обвързан с “октопода”) може да е против опитите (поне демонстрирани) да бъде поставена организираната престъпност на колене. Позициите на “мафията” явно са твърде добри и се налагат решителни мерки, за ако не справянето с нея, то поне ограничаването на влиянието й.

Дотук добре!

Но има едни граници на човешко достойнство, човешки права, върховенство на закона (такъв какъвто е написан и отразяващ неотменими и неотменяеми права и свободи), неприкосновеност на личния живот (със стриктно уредени ограничения), независимост на съдебната власт и т.н.

Ако оставим политическите пристрастия настрана, трудно може някой с чиста съвест да каже, че напследък не бяха погазени и личната неприкосновеност и презумпцията за невиновност. Очевидно е, че законът не позволява прокурор да каже “вие сте абсолютен престъпник” без влазля в сила присъда.

Въпросът е при този конфликт кое е по-важно – личната неприкосновеност или справянето с мафията, човешките права или сигурността, че “бандитите” ще спрат да се подиграват с обществото и държавата.

Аз имам за себе си своя отговор. И явно всеки го има за себе си – в едната или в другата посока.

Несъмнено е, че борбата с престъпността е важна, много важна, изключително важна. Но – точно затова са й поставени строги граници, дотолкова строги, че спокойно може да се каже, че който ги наруши само с това минава от другата страна – при престъпността.

Няма да се уморя да повтарям два цитата, и двата, свързани с темата. Единият е на Бенджамин Франклин - оня цитат за свободата и сигурността. И наистина ако сега жертваме свободата си, за да се справим с мафията, каква ни е гаранцията, че ако на дей си Боже спечели позиции нова икономическа групировка, близка до сегашните управляващи (дори не смея да си помисля, че това, което се случва, би могло да бъде разчистване на позиции чрез властови инструменти), тогава някой ще се справи с нея. А от свободите си вече ще сме се отказали…

Другият цитат е на пастор Мартин Нимолер. Винаги съм се чудил как е възможно да приемаме с лека ръка това, че “на някой бандит” са му нарушени правата, защото той бил такъв мошенник, че заслужавал това или онова. И докато не нарушат нашите права да ни дреме на …

Много още може да се каже по темата. Но това което е особено важно е, че с нежеланието или с некемпотентността или с непукизма да се спазват правилата в борбата с престъпността, това, което всъщност бива поставено на колене е Свободата и Човешките права. А това е страшно …

“Боже, защо ни наказа … с толкова дива омраза”

“В Германия нацистите най-напред се разправиха с комунистите.

Аз не се противопоставих, защото не съм комунист.

После се разправиха с евреите.

Пак не се възпротивих, защото не съм евреин.

След това разгромиха профсъюзите.

Аз не се противопоставих, защото не съм профсъюзен деец.

Тогава се заеха с католиците.

Не казах нищо, защото не съм католик.

Накрая дойдоха за мен и тогава вече не бяха останали хора, за да ме защитят.”

Пастор Мартин Нимолер

Никак не е случайно, че днес пиша за този доста известен цитат. И причините са повече от една. На първо място, именно на 27 юни 1937 г. пастор Мартин Нимолер произнася своя по всеобща оценка доста силна реч пред доста голямо множество, отправяйки директни призиви към Хитлер. И само няколко дена са му необходими, за да се озове в затвора…

Има–няма 70 години по-късно по наше време в България все още толерантността, равнопоставеността и солидарността са само хубави думи и нищо повече. Всъщност, не съм сигурен дали са „хубави”?! Защото, следейки предизборните (а и не само) прояви на редица партии, организации и „православни християни”, почвам да си мисля, че за българското съвременно общество това не са ценности, а напротив… Да отидеш и да се опиташ да провалиш опита да се отбележи годишнината на известна историческа личност (пък била тя и силно политически оцветена) пред собствената му къща с викове „… боклуци” (нарочно пропускам „червени”, защото цвета няма значение) не може да е израз на толерантност… Да замерваш с яйца участници в предизборен дебат не може да е израз на толерантност… Преди година да измъдриш „седмица на нетолерантността” не може да е израз на толерантност… Да говориш за „лош човешки матриял” не може да е израз нито на толерантност, нито на равнопоставеност, нито на солидарност.

А да гледаш отстрани и да ти е просто забавно (ако не оплюват и замерват твоите любимци) не може да е израз на солидарност.

Да наричаш една определена група хора „болни”, „извратени” и т.н. не може да е израз на толерантност.

Както и да казваш „всичко това ще го измета – някои могат да го наричат реваншизъм, но всъщност е възмездие” (което е и най-сигурния начин да си гарантираш, че и теб ще те изметат, след което и твоите метачи ще бъдат изметени и така докато не остане някой неизметен). Изглежда някои забравят, че именно политическата (пък и не само) разправа е поводът за следваща политическа (и не само) разправа… Така наречените „демократи” какво по-добре правят от „комунистите” като се разправят с тях по начина, по който те са се разправили с така наречените „фашисти” през 40-те години на миналия век?! С какво са били по-добри „комунистите” от своите предшественици, които са избивали „червената интелигенция”?!

Защото разправата ражда разправа, омразата ражда омраза…

А да не забравяме и официалния девиз на Европейския Съюз … Ако не знаете какъв е той, може да се поровите в нета – лесно намираем е…