Съвсем случайно се сетих за тази песен. Всъщност за нея ме подсети статусът на един приятел във Фейсбук … Както и да е … Та, породиха се в мен едни размисли (и страсти) за нашата мила столица, нашия мил екс-кмет и т.н. и т.н. Породиха се странни и противоречиви чувства … и усещания … и спомени … Спомени, които нямат давност 130 години, които не са свързани с това, че София е столица (или пък може би са, защото градът е такъв, какъвто е, именно защото е такъв какъвто е). Породиха се спомени за добрия стар Южен парк, където прекарах детството си, за добрата (не толкова стара) Овча купел, която следваше … Спомени от времето, когато за метро не можехме и да мечтаем, когато казвахме “на Хемус”, а не “на Сити центъра” и най-близкото подобие на мол беше ЦУМ, когато имаше много кина с по една-две зали (например кино Петър Берон, в което съм изгледал немалко количество филми или “луксозните” Сердика и Д. Благоев, известно и като Европа палас)… И т.н.
И не всички от тези спомени, размисли (и страсти) са с положителна окраска… Но дори и след недотам добрите мисли, все по-отчетливо си тананикам рефрена “тогава защо ли без тебе не мога, ти София моя … любов и тревога?”
Разбира се, няма вариант всичко това да мине без отдаване на дъжимата почит на “седмокрилия пето***ник” пред НДК! 
