В чл. 14. на Н А Р Е Д Б А за обществения ред в Община Пазарджик е предвидено „Забранява се публичното демонстриране и изразяване на сексуална и друга ориентация на обществени места.“. Дали е дискриминационен текстът Комисията за защита от дискриминация ще каже. А дали нарушава основни човешки права? Не знам, но бих препоръчал например на футболните фенове да не ходят със шалчета в Пазарджик. Права на граждание, конституция, закони … Изобщо – какво да коментираме…
Да си призная честно тази година не следих дебилния и безумен ежегоден дебат дали трябва за празнуваме „католическия” Св. Валентин или „православния” Трифон Зарезан – дали трябва да се напием по балкански с вино, или да се правим на „стайлиш” и да пием по едно балънтайнсче. Не знам защо обаче при спора „вино или уиски”, „Трифон Зарезан или Св. Валентин” се сещам за добрия стар виц, че когато попитали попа: „Дядо попе, ракия ли ще пиеш или вино?”, той отговорил: „И бира, чадо, и бира!”.
А таз година стана още по-интересно – защто по стечение на обстоятелствата в картинката се намеси „Сирни заговезни” или „Прошка”. Който е безспорно по-голям празник от Трифон Зарезан. И сигурно полемиките по чатовете и кръчмите/баровете са били още по-забавни.
Но все си мисля следното – какво пречи да пиеш чаша хубаво червено тежко вино (или пък може и розе, тъкмо по се връзва и с другия празник) с любимия човек, да си подарите подарък или картичка и да си отпразнувате и двата празника. Не виждам какво пречи освен прошката, която ще поискате от по-възрастните в семейството, да поискате прошка и от любимия/любимата.
Всъщност май не е проблем за привържениците на Трифон Зарезан, че се празнува и Св. Валентин. Проблем е, че са в един ден – и някак си се чувстваме прекарани – така има един ден за празнуване по-малко. И българинът е решил, че трябва да влезе в полемика (по-интересно е), отколкото да мисли разни еквилибристики как да съчетае виното с уиски. А тази година и с халва и баница.
Аз пък съм убеден, че има начин да се съчетаят – и че това ще бъде неочаквано добра комбинация.
А за критиката, че Денят на влюбените бил измислен от мол-овете, за да правят оборот – ми, ок, то и за Коледа в този й вид важи същото. Пък и винаги е най-лесно да спазваме стария принцип „За Бога, братя, не купувайте!”
Вчера кръгът на големите знаменитости намаля с още един представител. Новината за смъртта на Лий МакКуин, създател на бранда Алекзандър МакКуин бързо обиколи света. Придружена с коментари, че това е един от най-екстравагантните представители на модния свят, „лошото момче”, „розовата овца” и т.н. Независимо от всички определения, независимо и от всички шаблони, безспорно е, че МакКуин е (не звучи удачно „беше”) едно от големите, ама наистина големи имена в модния свят. И това го казвам без да разбирам почти нищо от мода…
Мисълта ми е за нещо по-генерално. Всеки от нас мечтае за живота на звездите, на модните, филмовите, музикалните „икони” (или поне е мечтал). Блясъкът, славата, многото пари и имения, трите гаджета едновременно – всичко това е съблазняващо. Звучи и изглежда розово (да, знам, че за МакКуин „розовата овца” идва отдругаде като шаблонче)… Но, както е популярният израз „… колко да е розово”. Само при мисълта колко големи знаменистости са намерени самоубили се, колко са умрели от свръхдоза наркотици, колко са се задушили след алкохолна вечер … и лошо ми става. Какво реално стои зад всичко си нямам и идея…
Но искрено се надявам, ако биха могли да се обърнат назад, всяка от трагично отишлите си от света звезди да може да каже: „Не съжалявам за нищо”.
Otsirh Vonarapok 