С изключение на геройски загиналите…

1 февруари е Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Поводът е повече от ужасен. На 1 февруари 1945 г. , точно преди 70 години,  са произнесени масови смъртни присъди от така наречения „Народен“ съд – за мен безспорно една от най-чудовищните страници в що годе новата българска история. И без никакво забавяне  в нощта на 1 срещу 2 февруари в Орландовци е извършена и масовата екзекуция.

Нечовешко и безумно би било каквото и да е оспорване отдаването на признателност и почит към тези и хиляди други жертви на комунистическия режим. Както и на всеки друг човекоубиствен режим. Откъдето и тръгват редица мои мисли (размисли и страсти) по повод този ден, по повод един подобен ден преди няколко дни, по повод „народното“ на Народния съд. За които размисли и страсти вероятно ще бъда обстойно оплют от едната, от другата, а и от третата страна.

Да започнем с причината да се появи, да е изобщо възможен и да се случат последиците от Народния съд. Най-лесното обяснение е, че комунистите, понеже са си гадове по принцип, като дошли на власт почнали да избиват наред. Твърде наивна теза. Независимо от отричането на тези исторически реалности, историческата истина показва, че на „народа“ преди 70 години буквално са му били кипнали лайната. Дали като сега или не, това не знам. Замислете се сега колко пъти сте чували, че всички политици трябва да бъдат съдени (ама не от корумпираната съдебна система, ‘щото тя е корумпирана и „гарван гарвану око не вади“, а от народа)… Замислете се колко пъти самите вие сте го казвали. Та ето го част от генезиса на Народния съд. Ще се върна на темата след малко.

На второ място факт е и, че фашистките режими не са управлявали по най-демократичния и човеколюбив начин. И макар за мнозина да е по-удобно да го забравят, тези режими също имат жертви – убити или смачкани грубо, цинично, без съд. Дори не е нужно да споменавам Гео Милев например.

Та Народният съд е бил възможен и защото същите тези жертви на фашизма също са имали роднини. Които вероятно искрено са вярвали, че Народния съд убива палачите на техните близки. И са го благославяли.

Просто истината е, че убийствата, управлението с терор и насилие, няма как да роди нещо друго освен нов терор и насилие. И после пак нов. Реваншизмът води до условия за нов реваншизъм.

В контекста на горното, непонятно ми е как през последните 25 години думата „антифашизъм“ придоби отрицателно, подигравателно и всякакво подобно значение. Надали някой здравомислещ човек може да отрече безумията и извращенията на „активните борци срещу фашизма“, но непонятно ми е защо това да трябва да значи, че самият антифашизъм е нещо лошо.

Само преди няколко дена беше и Международният възпоменателен ден на Холокоста. Същият е и национален паметен ден в Гернамия, където се нарича Ден в памет на жертвите на националсоциализма. А у нас след две седмици ще има Луков марш – безогледно, нагло и безочливо афиширане на фашизма – както в неговата история, така и в неговото настояще, а за съжаление и в мечтано от нео-нацитата бъдеще. А вероятно някои от тези, които ще „маршируват“ под портрета на ген. Луков и под неонацистките символи преди няколко часа са поднесли цветя на жертвите на комунизма. Което за мен е гавра с паметта на самите тези жертви. Защото истинският смисъл на такъв възпоменателен ден е да се отдаде почит на жертвите на който и да е режим, убиващ своите (политически) противници. На 23 август Европа отбелязва Европейски ден за възпоминание на жертвите на престъпленията на сталинизма и нацизма.

Другата тема, който не ми дава покой е „народното“ на Народния съд. Както и всичко това, което се случва напоследък у нас. Бързо разравяне в Интернет показва, че голяма част от членовете на съставите на Народния съд са били избирани „от най-добрите граждани“. Неслучайно е и името на този съд.

Затова всеки път, когято чуя за гражданско (заради пустият му комунистически режим и думата „народ“ стана едва ли не мръсна, та се наложи например да сменим значението на Н-то в НДК, добре поне, че Народният театър се казва така от по-рано, че сигурно и той щеше да стане примерно „обществен“) участие тук и там и най-вече за съд от „хората“ (защото професионалните съдии сигурно са нещо друго) на „провинилите“ се политици, направо се изприщвам. Както и когато представители на „народа“ искат присъди, защото, за разлика от професионалните съдии, те ЗНАЯТ (тя тая работа става със знаяне, а не с доказатгелства), че този или онзи политик е виновен. Обикновено е виновен, че е „мафиот“ (каквото и да означава това).

Което, разбира се, не означава, че оправдавам никого.

Просто се присещам за 2730 (за бройката, разбира се, не се присещам, това го видях) смъртни присъди, 1921 доживотни и т.н. и т.н. Присещам се за указанието на вожда и учителя, че „Никой не трябва да бъде оправдан“ и „никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“.

Advertisements

One thought on “С изключение на геройски загиналите…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s