Свобода или сигурност? … НИТО ЕДНОТО!!!

Вашият коментар

„Борисовата“  – мисля, че няма нужда да казвам какво имам предвид. Само ще направя като увод един кратък коментар във връзка с „борисовата“ – тя е едно безспорно доказателство колко импотентни са органите на МВР, когато трябва да се осигури сигурността на хората. И колко мълчаливи – това, като се има предвид, че мълчанието определено не е най-силната страна на г-н Министъра…

Въпросът е обаче на каква цена е тази импотентност?… И какво жертваме, за да получим тази несигурност? Тези дни полицията била хванала публична личност с марихуана – при „рутинна проверка“. Та, за тази рутинна проверка ми е мисълта. И няколко питания за „рутинната проверка“ към г-н Министъра (според когото Съдът е корумпиран, а адвокатите се издържат от престъпна дейност):

– кога, при какви хипотези и при спазване на какви изисквания се извършва „рутинна проверка“?

– какви са правомощията на органите на МВР при извършването на „рутинни проверки“?

Подозирам, че г-н Министърът не знае отговорите. Затова, ето малко цитати от закона за МВР (същият е качен и на сайта на МВР и г-н министъра и неговите служители биха могли да го попрочетат – ако имат желание … или ако е официална политика законът да бъде спазван /а има ли вариант да не е??/):

Чл. 61. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване
самоличността на лице:
1. за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на
обществения ред;
2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при
образувано административнонаказателно производство;
3. при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и
пребиваване в страната;
4. на контролен пункт, организиран от полицията;
5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред,
предвидени в закон.
(2) Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за
самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават
лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.

Чл. 68. (1) Полицейските органи извършват обиск на лице:
1. задържано при условията на чл. 63, ал. 1;
2. за което съществуват данни, че носи опасни или забранени за притежаване
предмети;
3. заварено на място, където е извършено престъпление или нарушение на
обществения ред, когато има достатъчно данни, че у него се намират вещи, които са свързани
с престъплението или нарушението;
4. (нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 09.11.2010 г.) за което има сигнал в ШИС за
извършване на специфичен контрол.
(2) Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола наобискирания.
Чл. 69. (1) Полицейските органи могат да проверяват личните вещи на лица:
1. в случаите по чл. 61, ал. 1, т. 1, 2 и 4, чл. 62, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1, т. 3, 4, 6 и
7;
2. когато са налице достатъчно данни, че се укриват веществени доказателства за
извършено престъпление;
3. в други случаи, определени със закон.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 09.11.2010 г.) Проверка на превозно
средство и на вещите, превозвани в него, може да бъде извършена, когато:
1. има данни за извършено престъпление или нарушение на обществения ред;
2. има сигнал в ШИС за извършване на специфичен контрол.

Та, с тази подсказка г-н Министърът би могло и да може да се справи с горните въпроси. 

А, ако не може?! Ако не може, ми се струва редно да се замисли дали е коректно да получава заплата като висш ръководител на силово министерство…

И няколко коментара – като слушаме, това, което излиза като ПР от МВР, май по-голям проблем е цигарата марихуана на Явор Бехаров, от жестокото убийство на младо момиче. Май личната неприкосновеност не само не е приоритет на МВР, но напротив, тя излиза, че е вредна – и както трябва да бъде нарушавана от МВР, така май, според „родната полиция“, трябва да се толерира нейното погазване и от страна на граждани.

Темата е свързана и с репликата „ние ги хващаме, те ги пускат“ – могат ли да кажат авторите на тая реплика (г-н Министърът и не само) как смятат, че един некорумпиран съд ще приеме и ще се позове на резултатите на „рутинна проверка“?? Или може би идеята е държавата да се изръси с луди пари по дела в Страсбург… А това предстои всеки момент…

Нека за пореден (няма да се уморя) път да повторя казаното от Б. Франклин – „Който е готов да жертва основни свободи за малка преходна сигурност, не заслужава нито свобода, нито сигурност“ – факт е – В МОМЕНТА В БЪЛГАРИЯ НЯМА НИТО СВОБОДА, НИТО СИГУРНОСТ 

На колене!!!

Вашият коментар

Надали някой (освен ако не е тясно обвързан с „октопода“) може да е против опитите (поне демонстрирани) да бъде поставена организираната престъпност на колене. Позициите на „мафията“ явно са твърде добри и се налагат решителни мерки, за ако не справянето с нея, то поне ограничаването на влиянието й.

Дотук добре!

Но има едни граници на човешко достойнство, човешки права, върховенство на закона (такъв какъвто е написан и отразяващ неотменими и неотменяеми права и свободи), неприкосновеност на личния живот (със стриктно уредени ограничения), независимост на съдебната власт и т.н.

Ако оставим политическите пристрастия настрана, трудно може някой с чиста съвест да каже, че напследък не бяха погазени и личната неприкосновеност и презумпцията за невиновност. Очевидно е, че законът не позволява прокурор да каже „вие сте абсолютен престъпник“ без влазля в сила присъда.

Въпросът е при този конфликт кое е по-важно – личната неприкосновеност или справянето с мафията, човешките права или сигурността, че „бандитите“ ще спрат да се подиграват с обществото и държавата.

Аз имам за себе си своя отговор. И явно всеки го има за себе си – в едната или в другата посока.

Несъмнено е, че борбата с престъпността е важна, много важна, изключително важна. Но – точно затова са й поставени строги граници, дотолкова строги, че спокойно може да се каже, че който ги наруши само с това минава от другата страна – при престъпността.

Няма да се уморя да повтарям два цитата, и двата, свързани с темата. Единият е на Бенджамин Франклин – оня цитат за свободата и сигурността. И наистина ако сега жертваме свободата си, за да се справим с мафията, каква ни е гаранцията, че ако на дей си Боже спечели позиции нова икономическа групировка, близка до сегашните управляващи (дори не смея да си помисля, че това, което се случва, би могло да бъде разчистване на позиции чрез властови инструменти), тогава някой ще се справи с нея. А от свободите си вече ще сме се отказали…

Другият цитат е на пастор Мартин Нимолер. Винаги съм се чудил как е възможно да приемаме с лека ръка това, че „на някой бандит“ са му нарушени правата, защото той бил такъв мошенник, че заслужавал това или онова. И докато не нарушат нашите права да ни дреме на …

Много още може да се каже по темата. Но това което е особено важно е, че с нежеланието или с некемпотентността или с непукизма да се спазват правилата в борбата с престъпността, това, което всъщност бива поставено на колене е Свободата и Човешките права. А това е страшно …