9.9.44.(2010)

има 1 коментар

9.9.1944

Колкото и да се отрича или митологизира (с положителен или отрицателен знак) тази дата, е безспорно, че тя е изключително значима за историята на България. Една тоталитарна идеология/режим е заменена. Няма как това да не е положително. И няма как да си затворим очите пред него …

И идва друг режим – тоталитарен, обезличаващ Човека и с култ към „Човека”. Всеки има своята оценка за това, което е било/ трябвало е да бъде/ могло е да бъде през следващите 45 години. Няма сега да навлизам в подробности за моята.

Сега водеща е друга идеология, сега живем в „демокрация”. И от известно време отново сме управлявани от управляващи с претенцията, че те и само те и единствено те могат да изкарат България напред (сещам се за израза, че България е била на ръба на пропастта, но е направила решаваща крачка напред). Чести са и аналогиите с единия и другия „водач” – не само защото единият е бил бодигард на другия. Защо ли …

Та мисълта ми е, че всяка промяна се прави за добро. Прави се с някакви идеи, постига някакви положителни резултати. Но се случват и разни други неща – притеснителни, страшни, такива, които не искаме, но трябва да помним … такива, които не трябва, но в крайна сметка допускаме…

9.9.2010 – а сега накъде … ?

На колене!!!

Вашият коментар

Надали някой (освен ако не е тясно обвързан с „октопода“) може да е против опитите (поне демонстрирани) да бъде поставена организираната престъпност на колене. Позициите на „мафията“ явно са твърде добри и се налагат решителни мерки, за ако не справянето с нея, то поне ограничаването на влиянието й.

Дотук добре!

Но има едни граници на човешко достойнство, човешки права, върховенство на закона (такъв какъвто е написан и отразяващ неотменими и неотменяеми права и свободи), неприкосновеност на личния живот (със стриктно уредени ограничения), независимост на съдебната власт и т.н.

Ако оставим политическите пристрастия настрана, трудно може някой с чиста съвест да каже, че напследък не бяха погазени и личната неприкосновеност и презумпцията за невиновност. Очевидно е, че законът не позволява прокурор да каже „вие сте абсолютен престъпник“ без влазля в сила присъда.

Въпросът е при този конфликт кое е по-важно – личната неприкосновеност или справянето с мафията, човешките права или сигурността, че „бандитите“ ще спрат да се подиграват с обществото и държавата.

Аз имам за себе си своя отговор. И явно всеки го има за себе си – в едната или в другата посока.

Несъмнено е, че борбата с престъпността е важна, много важна, изключително важна. Но – точно затова са й поставени строги граници, дотолкова строги, че спокойно може да се каже, че който ги наруши само с това минава от другата страна – при престъпността.

Няма да се уморя да повтарям два цитата, и двата, свързани с темата. Единият е на Бенджамин Франклин – оня цитат за свободата и сигурността. И наистина ако сега жертваме свободата си, за да се справим с мафията, каква ни е гаранцията, че ако на дей си Боже спечели позиции нова икономическа групировка, близка до сегашните управляващи (дори не смея да си помисля, че това, което се случва, би могло да бъде разчистване на позиции чрез властови инструменти), тогава някой ще се справи с нея. А от свободите си вече ще сме се отказали…

Другият цитат е на пастор Мартин Нимолер. Винаги съм се чудил как е възможно да приемаме с лека ръка това, че „на някой бандит“ са му нарушени правата, защото той бил такъв мошенник, че заслужавал това или онова. И докато не нарушат нашите права да ни дреме на …

Много още може да се каже по темата. Но това което е особено важно е, че с нежеланието или с некемпотентността или с непукизма да се спазват правилата в борбата с престъпността, това, което всъщност бива поставено на колене е Свободата и Човешките права. А това е страшно …

Свободата, Санчо …

Вашият коментар

Днес ГЕРБ поиска отстранявне на Президента на България. Измежду другите неща, от ГЕРБ посочват, че при определени условия ще тълкуват, че „публикуването на стенограмата от разговора със Симеон Дянков е за да го дискредитира и предостави възможност на президента да разпространи критики срещу правителството и политически послания към българската общественост“.

Щом за разпространяване на критики към правителството и политически послания към българската общественост ГЕРБ плаши с „уволнение“ пряко избрания (за разлика от правителството) Президент, то само можем да гадаем какво се случва в рамките на държавната администрация, ако някой си помисли за критика към властта …

Без коментар … Congratulation BorisoFF

Вашият коментар

Само линк – защото нямам какво да кажа …

Копи-фейс или лицето на държавата …

Вашият коментар

Българската администрация работела на принципа “копи-пейст”… Сигурно е вярно. И сигурно критиката е уместна. Но, когато заработи на “копи-фейс”, нещата започват да стават интересни (за фейсТ пък да не говорим). Може би идеята е, че се копира лицето на държавата. Или, че се копира “Лицето” (за съжаление тогава май трябва да е “Person”, а не “face”, ама това да ни е проблемът). И обръщението към съвършено непознати на “ти” – нека и то да ни е проблемът. Или пък това, че се говори в първо лице единствено число, когато става дума за държавата. Нека! (обаче май много “нека” станаха). Но в крайна сметка стои въпросът какъв е “фейс”-ът на България? Последните събития в Брюксел и Германия почнаха да дават отговор за тези, които досега не са били наясно… И отговорът е много-много тъжен…
… Очакваме следващото впечатляващо включване…

качил съм същия постинг и в polandlaw.webnode.com