Под трицветните вълни на собственото безсилие

Не искам да омаловажавам гордостта и патриотичния патос (обикновено изразяван със статус във Фейсбук или с простряно с щипки на простора българско знаме), на които сме свидетели днес. Нищо негативно не искам да кажа и относно самия празник – напротив, Независимостта е наистина много хубав момент в историята на всяка държава…

Обаче …

Ако всеки един друг ден през годината, различен от 22-и септември, попитаме голяма част от тези, които днес са най-активни като „патриоти” какво се е случило на тази дата, силно се съмнявам, че повечето от тях ще могат да отговорят вярно. Факт е, че Независимостта и Съединението масово се бъркат – и като дати и като участници и като последици…

А какво всъщност се крие зад това да повтаряме до втръсване, че „сме горди, че сме българи”, че „да живее България”, че „стига да повярваме в собствените си сили, можем да постигнем всичко”, че „винаги сме прецаквани от Великите сили” и т.н. и т.н. … и т.н.? За съжаление, в повечето случаи, че крие лична неудовлетвореност, липса на реализация, недоволство от собствените си живот и развитие (разбира се, обусловени в голяма степен от условията на живот в България). И като няма какво да ни прави наистина щастливи и усмихнати, се хващаме като удавник за сламка за „националния идеал”. А какав е той Господ дори не знае… Може би е „България на три морета”. Но не ми става ясно как точно ще помогне това за развитието, за просперитета, за щастието и най-вече за усмивката на всеки един от настоящите и бъдещите българи. Като съм бил тук-там по Европа и ми прави впечатление, че хората по улиците са някак по-светли, по-цветни, сякаш дишат по-свободно … и това без да им се налага да търсят поводи 1300 или 103 години назад, за да са горди с нещо … Хората са усмихнати и весели, когато живеят добре, когато знаят защо и за какво работят, когато могат да се забавляват без да трябва да псуват/одумват „звездите” или правителството … А не когато дотолкова им се е вкиснясал живота, че търсят нужда от „национална гордост”…

Зад „националната гордост” нерядко се крият и неофашискти, неонацистки, крайно десни, крайно нетолерантни и прочее нео-човеконенавистни идеи. Зад „националната гордост” често се крие горенето на молитвени килимчета, хвърляне на бомби „Молотов” по минаващи групи хора и да не изброявам нататък … И всичко това под слогана (нарочно ползвам чуждица) „горди сме, че сме българи” или „Да си върнем България”.

Не успявам обаче да разбера на какво отгоре смятаме, че сме нещо повече от която и да е друга нация, етнос, народ. Няма на какво отгоре да смятаме, че сме и нещо по-малко. Не успявам да разбера какъв е този зор в 21-и век, във време на отваряне на границите (реалните, както и това което се случва през глобалната мрежа) да се делят хората … по национални или етнически принципи … Все ми се струва, че хората биха могли да бъдат добри или лоши, усмихнати или намръщени, честни или нечестни … но какво значение има, за Бога, от каква националност са… За мен – никакво!!!

И последна бележка по повод националното самочувствие във връзка с Независимостта. Мерси, но не, какзвам аз на такава Не-зависимост, при която полицията отваря вратата по-рязко за да размаже главата на някого в собствения му апартамент; при която прокурор казва „на колене като абсолютен престъпник” преди съд и присъда и после получава награда за „принос за развитието на правовата държава”; при която решенията се вземат еднолично и „на инат, ако Го дразним”; при която „независимият” народ е като премиерските кучета и трябва да бъде държан на къса каишка …

Та, Честита Ви Независимост…

Advertisements

Свобода или сигурност? … НИТО ЕДНОТО!!!

„Борисовата“  – мисля, че няма нужда да казвам какво имам предвид. Само ще направя като увод един кратък коментар във връзка с „борисовата“ – тя е едно безспорно доказателство колко импотентни са органите на МВР, когато трябва да се осигури сигурността на хората. И колко мълчаливи – това, като се има предвид, че мълчанието определено не е най-силната страна на г-н Министъра…

Въпросът е обаче на каква цена е тази импотентност?… И какво жертваме, за да получим тази несигурност? Тези дни полицията била хванала публична личност с марихуана – при „рутинна проверка“. Та, за тази рутинна проверка ми е мисълта. И няколко питания за „рутинната проверка“ към г-н Министъра (според когото Съдът е корумпиран, а адвокатите се издържат от престъпна дейност):

– кога, при какви хипотези и при спазване на какви изисквания се извършва „рутинна проверка“?

– какви са правомощията на органите на МВР при извършването на „рутинни проверки“?

Подозирам, че г-н Министърът не знае отговорите. Затова, ето малко цитати от закона за МВР (същият е качен и на сайта на МВР и г-н министъра и неговите служители биха могли да го попрочетат – ако имат желание … или ако е официална политика законът да бъде спазван /а има ли вариант да не е??/):

Чл. 61. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване
самоличността на лице:
1. за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на
обществения ред;
2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при
образувано административнонаказателно производство;
3. при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и
пребиваване в страната;
4. на контролен пункт, организиран от полицията;
5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред,
предвидени в закон.
(2) Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за
самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават
лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.

Чл. 68. (1) Полицейските органи извършват обиск на лице:
1. задържано при условията на чл. 63, ал. 1;
2. за което съществуват данни, че носи опасни или забранени за притежаване
предмети;
3. заварено на място, където е извършено престъпление или нарушение на
обществения ред, когато има достатъчно данни, че у него се намират вещи, които са свързани
с престъплението или нарушението;
4. (нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 09.11.2010 г.) за което има сигнал в ШИС за
извършване на специфичен контрол.
(2) Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола наобискирания.
Чл. 69. (1) Полицейските органи могат да проверяват личните вещи на лица:
1. в случаите по чл. 61, ал. 1, т. 1, 2 и 4, чл. 62, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1, т. 3, 4, 6 и
7;
2. когато са налице достатъчно данни, че се укриват веществени доказателства за
извършено престъпление;
3. в други случаи, определени със закон.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 09.11.2010 г.) Проверка на превозно
средство и на вещите, превозвани в него, може да бъде извършена, когато:
1. има данни за извършено престъпление или нарушение на обществения ред;
2. има сигнал в ШИС за извършване на специфичен контрол.

Та, с тази подсказка г-н Министърът би могло и да може да се справи с горните въпроси. 

А, ако не може?! Ако не може, ми се струва редно да се замисли дали е коректно да получава заплата като висш ръководител на силово министерство…

И няколко коментара – като слушаме, това, което излиза като ПР от МВР, май по-голям проблем е цигарата марихуана на Явор Бехаров, от жестокото убийство на младо момиче. Май личната неприкосновеност не само не е приоритет на МВР, но напротив, тя излиза, че е вредна – и както трябва да бъде нарушавана от МВР, така май, според „родната полиция“, трябва да се толерира нейното погазване и от страна на граждани.

Темата е свързана и с репликата „ние ги хващаме, те ги пускат“ – могат ли да кажат авторите на тая реплика (г-н Министърът и не само) как смятат, че един некорумпиран съд ще приеме и ще се позове на резултатите на „рутинна проверка“?? Или може би идеята е държавата да се изръси с луди пари по дела в Страсбург… А това предстои всеки момент…

Нека за пореден (няма да се уморя) път да повторя казаното от Б. Франклин – „Който е готов да жертва основни свободи за малка преходна сигурност, не заслужава нито свобода, нито сигурност“ – факт е – В МОМЕНТА В БЪЛГАРИЯ НЯМА НИТО СВОБОДА, НИТО СИГУРНОСТ 

Виновен до доказване на противното…

Е, няма такава държава…

Прокурор нарича този, когото полицията задържа, „абсолютен престъпник“…

Полицаи влизат „просто малко по-рязко“ през вратата на невинни хора … и леко счупват главата на момиче

Полицаи се снимат за спомен със GSM след проведен арест…

и още много-много примери все в този дух. Човек ще си каже „случва се“. Е, да, ама не… Последните дни господин министърът отново се прояви. В свой стил. Няма да коментирам „даренията“. Те могат да попаднат спокойно в графата „без коментар“.

Първо МВР награди същия този скандален прокурор (между другото, дисциплинарно наказан) и то не за какво да е, а „за укрепване на правовата държава“. Разбира се, не престават коментарите на г-н Министъра по отношение на независимия български съд. Но да изплющиш в публичното пространство “Престъпниците се чувстват защитени от адвокатите, които всъщност получават хонорарите си от извършена престъпна дейност” на мен вече ми идва малко too much.

И бих искал да попитам няколко въпроса:

– знае ли г-н Министърът какво пише в чл. 30, ал. 4 от Конституцията на Република България?

– цялото МВР не е ли всъщност създадено, защото съществува престъпна дейност? В този смисъл не идва ли заплатата на г-н Министъра заради това, че съществува престъпна дейност? (питам само за заплатата, за останалите доходи също няма да коментирам)

– смята ли г-н Министърът, че адвокатската защита трябва да бъде отнета като право на „престъпниците“ (и нека дефинира „престъпници“, защото все си мислех, че го има и чл. 31, ал. 3 от същата тази Конституция)?

– знае ли г-н Министърът, че съществува Конституция на Република България?

– смята ли г-н Министъра да не ползва адвокатска защита, когато/ако му дойде времето?

9.9.44.(2010)

9.9.1944

Колкото и да се отрича или митологизира (с положителен или отрицателен знак) тази дата, е безспорно, че тя е изключително значима за историята на България. Една тоталитарна идеология/режим е заменена. Няма как това да не е положително. И няма как да си затворим очите пред него …

И идва друг режим – тоталитарен, обезличаващ Човека и с култ към „Човека”. Всеки има своята оценка за това, което е било/ трябвало е да бъде/ могло е да бъде през следващите 45 години. Няма сега да навлизам в подробности за моята.

Сега водеща е друга идеология, сега живем в „демокрация”. И от известно време отново сме управлявани от управляващи с претенцията, че те и само те и единствено те могат да изкарат България напред (сещам се за израза, че България е била на ръба на пропастта, но е направила решаваща крачка напред). Чести са и аналогиите с единия и другия „водач” – не само защото единият е бил бодигард на другия. Защо ли …

Та мисълта ми е, че всяка промяна се прави за добро. Прави се с някакви идеи, постига някакви положителни резултати. Но се случват и разни други неща – притеснителни, страшни, такива, които не искаме, но трябва да помним … такива, които не трябва, но в крайна сметка допускаме…

9.9.2010 – а сега накъде … ?

За „платените“ безумия…

Търговският регистър ставал платен… Абе, ясно че правителството няма пари и се чуди откъде да изцица малко, но вероятно все пак има някаква граница на здрав разум, която не бива да бъде прекрачвана… Или пък не! Публичност, търговски оборот, абе „к’ви пет лева“?! Но то, както е тръгнало, в държава, в която се счита за нормално да те ударят в собствената ти къща „влизайки малко по-бързо“ и в която МВР пуска клип, на който прокурор казва (без присъда, естествено): „понеже сте си абсолютен престъпник“, ще трябва да си плащаме и за да ни казват в какво сме обвинени при задържане от полицията. Ами така де, може да има лични данни в „обвинението“ …

26 юли – Ден на жандармерията – … Ironic …

Вчера беше празникът на жандармерията. В петък родната полиция би хора погрешка и май е опитано да се потулят нещата. Ред, сигурност, неприкосновеност…  It’s so ironic …

А да, има лично извинение от министъра… Хора, подарете цвете!