Под трицветните вълни на собственото безсилие

Не искам да омаловажавам гордостта и патриотичния патос (обикновено изразяван със статус във Фейсбук или с простряно с щипки на простора българско знаме), на които сме свидетели днес. Нищо негативно не искам да кажа и относно самия празник – напротив, Независимостта е наистина много хубав момент в историята на всяка държава…

Обаче …

Ако всеки един друг ден през годината, различен от 22-и септември, попитаме голяма част от тези, които днес са най-активни като „патриоти” какво се е случило на тази дата, силно се съмнявам, че повечето от тях ще могат да отговорят вярно. Факт е, че Независимостта и Съединението масово се бъркат – и като дати и като участници и като последици…

А какво всъщност се крие зад това да повтаряме до втръсване, че „сме горди, че сме българи”, че „да живее България”, че „стига да повярваме в собствените си сили, можем да постигнем всичко”, че „винаги сме прецаквани от Великите сили” и т.н. и т.н. … и т.н.? За съжаление, в повечето случаи, че крие лична неудовлетвореност, липса на реализация, недоволство от собствените си живот и развитие (разбира се, обусловени в голяма степен от условията на живот в България). И като няма какво да ни прави наистина щастливи и усмихнати, се хващаме като удавник за сламка за „националния идеал”. А какав е той Господ дори не знае… Може би е „България на три морета”. Но не ми става ясно как точно ще помогне това за развитието, за просперитета, за щастието и най-вече за усмивката на всеки един от настоящите и бъдещите българи. Като съм бил тук-там по Европа и ми прави впечатление, че хората по улиците са някак по-светли, по-цветни, сякаш дишат по-свободно … и това без да им се налага да търсят поводи 1300 или 103 години назад, за да са горди с нещо … Хората са усмихнати и весели, когато живеят добре, когато знаят защо и за какво работят, когато могат да се забавляват без да трябва да псуват/одумват „звездите” или правителството … А не когато дотолкова им се е вкиснясал живота, че търсят нужда от „национална гордост”…

Зад „националната гордост” нерядко се крият и неофашискти, неонацистки, крайно десни, крайно нетолерантни и прочее нео-човеконенавистни идеи. Зад „националната гордост” често се крие горенето на молитвени килимчета, хвърляне на бомби „Молотов” по минаващи групи хора и да не изброявам нататък … И всичко това под слогана (нарочно ползвам чуждица) „горди сме, че сме българи” или „Да си върнем България”.

Не успявам обаче да разбера на какво отгоре смятаме, че сме нещо повече от която и да е друга нация, етнос, народ. Няма на какво отгоре да смятаме, че сме и нещо по-малко. Не успявам да разбера какъв е този зор в 21-и век, във време на отваряне на границите (реалните, както и това което се случва през глобалната мрежа) да се делят хората … по национални или етнически принципи … Все ми се струва, че хората биха могли да бъдат добри или лоши, усмихнати или намръщени, честни или нечестни … но какво значение има, за Бога, от каква националност са… За мен – никакво!!!

И последна бележка по повод националното самочувствие във връзка с Независимостта. Мерси, но не, какзвам аз на такава Не-зависимост, при която полицията отваря вратата по-рязко за да размаже главата на някого в собствения му апартамент; при която прокурор казва „на колене като абсолютен престъпник” преди съд и присъда и после получава награда за „принос за развитието на правовата държава”; при която решенията се вземат еднолично и „на инат, ако Го дразним”; при която „независимият” народ е като премиерските кучета и трябва да бъде държан на къса каишка …

Та, Честита Ви Независимост…

Advertisements

Mutant and Proud

Това (не) е статия за новата серия на Х-men. Това (не) е статия за това да бъдеш различен, (не) е статия за това да трябва да решиш дали анонимността да е твоето защитно средство и да се „слееш“ с останалите или казвайки „Mutant and Proud“ да се изправиш спрямо „нормалната“ раса, искайки да я унищожиш. (Не) е статия за това какъв е изборът и дали го има… А това за което няма избор е какъв да бъдеш – никой не избира да бъде „мутант“ или да бъде това, което другите наричат „мутант“, „изрод“ и т.н. И това за което няма избор е дали човек (така де „мутант“) иска да оцелее. Всеки иска да оцелее. Заедно с другите. Но когато двете Велики Сили обърнат оръжията си, за да те изличат от лицето на Земята, тогава остават двата варианта – да търсиш анонимността като своя защитна линия или да се стремиш да заличиш тая раса, която се стреми да заличи теб. Иначе – звучи супер: „обединени срещу общия враг“, срещу изрода, срещу различния … и срещу някоя „второстепенна жертва“. Обединени … ясно е срещу кого, или срещу какво, но не е ясно „за“ какво… А до какво води това обединение? Води до лишаването на „изрода“ от възможността да бъде Mutant and Proud без да е против останалите… Ако си мутант, си принуден или да се криеш и да не бъдеш това, което си или да си агресивен, войнствен, да са бориш за риплейсването на „нормалните“ … А трябва да има трети начин …

Та – това (не) беше статия за X-men …

Вивиан Рединг: „Няма място за дискриминация“

Текстът на днешното изказването на комисар Вивиан Рединг относно сигуацията с ромите във Франция:

Brussels, 14 September 2010

Midday briefing in Press Room

„Over the past weeks, the European Commission has been following very closely the developments in France regarding the Roma.

I personally have been appalled by a situation which gave the impression that people are being removed from a Member State of the European Union just because they belong to a certain ethnic minority. This is a situation I had thought Europe would not have to witness again after the Second World War.

I have made crystal clear my doubts about the legality of the French measures in a public statement on 25 August – a statement that was made in full agreement with Commission President Barroso with whom I worked closely on this issue over summer.

Together with Commissioner Andor and Commissioner Malmström, I submitted a preliminary legal analysis of the French measures on 1 September to President Barroso and the College of Commissioners.

This preliminary analysis stressed, inter alia, that France would be in violation of EU law if the measures taken by the French authorities in applying the Free Movement Directive had targeted a certain group on the basis of nationality, race or ethnic origin.

The College of Commissioners discussed the matter intensely last week in Strasbourg.

During a formal meeting with French ministers Eric Besson and Pierre Lellouche, the Commission – Commissioner Malmström and myself – received political assurances that specific ethnic groups had not been targeted in France. Our doubts remained. This is why last Tuesday, following discussion in the Commission college, I sent a further formal letter to French minister Besson to ask for additional details, which should be sent to the Commission swiftly.

I can only express my deepest regrets that the political assurances given by two French ministers officially mandated to discuss this matter with the European Commission are now openly contradicted by an administrative circular issued by the same government.

The role of the Commission as guardian of the Treaties is made extremely difficult if we can no longer have confidence in the assurances given by two ministers in a formal meeting with two Commissioners and with around 15 senior officials on the table from both sides.

And ladies and gentlemen, this is not a minor offence in a situation of this importance. After 11 years of experience in the Commission, I would even go further: This is a disgrace.

Let me be very clear: Discrimination on the basis of ethnic origin or race has no place in Europe. It is incompatible with the values on which the European Union is founded. National authorities who discriminate ethnic groups in the application of EU law are also violating the EU Charter of Fundamental Rights, which all Member States, including France, have signed up to.

I therefore find it deeply disturbing that a Member State calls so gravely into question, by the actions of its administration, the common values and the law of our European Union.

I also take issue with the statements made by the French Secretary of State for European Affairs yesterday questioning the role of the European Commission as guardian of the Treaties. The Commission’s role as guardian of the Treaties is one of the foundations of the European Union – a Union which is held together not by force, but by respect of the rule of law agree upon by all Member States, including France.

I take note that the French authorities seem themselves to become aware that the developments of this weekend put them into an untenable situation. I also take note that yesterday afternoon the French Minister of the Interior signed a new circular on the matter eliminating the references to a specific ethnic group, the Roma. We are currently looking into the legal implications of this – it is important that not only the words change, but also the behaviour of the French authorities. I am, therefore, asking the French authorities for immediate and swift explanation of the matter.

The Commission will include all these developments, as well as other relevant documentation, into our final legal analysis of the situation. This legal analysis is done in close cooperation by my services, the services of Commissioners Malmström and Andor, as well as with the Legal Service of the President, and I expect it to be completed in the days to come.

I am personally convinced that the Commission will have no choice but to initiate infringement action against France:

  • Infringement proceedings against France for a discriminatory application of the Free Movement Directive.
  • And infringement proceedings against France for lack of transposition of the procedural and substantive guarantees under the Free Movement Directive.

I will of course give the French authorities the right to submit comments on the new developments in the course of the next days. But I make it very clear my patience is wearing thin: enough is enough.

No Member State can expect special treatment, especially not when fundamental values and European laws are at stake. This applies today to France. This applies equally to all other Member States, big or small, which would be in a similar situation. You can count on me for that.“

С личните свободи … дотук!

В чл. 14. на  Н А Р Е Д Б А за обществения ред в Община Пазарджик е предвидено „Забранява се публичното демонстриране и изразяване на сексуална и друга ориентация на обществени места.“. Дали е дискриминационен текстът Комисията за защита от дискриминация ще каже. А дали нарушава основни човешки права? Не знам, но бих препоръчал например на футболните фенове да не ходят със шалчета в Пазарджик. Права на граждание, конституция, закони … Изобщо – какво да коментираме…

По-подробно за случая – вижте тук