Преди очите си да махна –
аз гледах весело и лесно –
тъй както другите с очите –
че само то ми бе известно.

Но ако някой днес ти каже –
ела да имаш пак небето –
повярвайте – от мойта тяжест –
би ми се сцепило сърцето!

Да имам храста – планината –
звездите щедри да се върнат –
от пладнето – каквото могат –
очите тесни да погълнат.

Как слизат птиците надолу –
светкавицата как се сипе –
пак да ги имам – да ги гледам –
такава вест ще ме съсипе!

Затуй по-сигурно за мен е –
да наблюдавам със душата –
докато другите – с очите
не осъзнават светлината.

 

Емили Дикинсън