Да изгоним злото… Сурва’2013… Представи си

Вашият коментар

Вчера се разходихме до Перник (по новата магистрала само на половин час с все мотаенето в София). Поводът беше фестивалът Сурва, същината на който беше Кукерски парад. Е, възползвахме се и да се качим и нащракаме (въпреки вятъра) и на крепостта Кракра, но това няма общо с темата, затова няма да се спирам на него.
На мен специално ми беше много забавно и интересно. Не бях виждал кукери досега, само бях чувал и чел (като се замисля, май малко по-малко отколкото би трябвало за една такава интересна традиция). Та, днес попрочетох малко повечко из Интернет. Определено интересна традиция. Не се съмнявам, че почти всички са наясно, че една от нейните идеи е, че с мечове или тояги се плашат и гонят безплодната зима и злите духове и орисници, та да дойде пролетта и да е плодородна настъпващата година. Идеята е да се прогони злото и да се подготви началото на нещо ново. Все старата идея за ново начало.
Съвсем скоро беше Хелоуин и както всяка година той беше силно отричан като празник – бил католически, бил американски, бил чуждопоклонически. Не бил „наш”. А какво означава „наш”. И за Хелоуин попрочетох малко. Например в Уикепедия пише, че за да се предпазят от сенките, които излизали по Нова година от отворилата се граница между световете на живите и мъртвите, хората гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно – обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията.
Но няма нужда да се чете за същността, идеите, традициите и Бог знае какво на кукерските и хелоуинските традиции – с просто око се вижда общото. С просто око е ясно, че става дума за стремежа на хората да уплашат злото, да уплашат страха, да изгонят злите духове.
И може ли тогава някой да ми каже какъв е зорът да отричаме едното, какъв е проблемът, та се противопоставяме на едната половина от медала, само защото не била „наша”. След малко ще се върна отново на това „наша”.
Днес гледах и един леко странен филм – „Хотел Трансилвания” (анимационен) – наред с леко сълзливата любовна част, в него имаше и доста интересни неща, включително свързани с темата. Филмът са разказва включително за това как граф Дракула направил хотел само за чудовища, където хора не се допускат. Защото хората тормозели чудовищата и всички чудовища са убедени, че хората са зли и искат от лошотия да навледят на чудовищата…
Хора, чудовища, кукери, тиквени фенери, православни, католици, протестанти, българи, американци … Винаги „ние” и „те”. Другите – които са лоши, само защото са лоши, чиито традиции не стават, само защото са техни; само защото не са наши. Няма да навлизам в подробности за всички национални предразсъдъци (упс, идеали), за всички видове делене на Монтеки и Каполети или кой на каквото се сети.
А представете си, че нямаше такова делене. Представете си, че не ни деляха религии и държави, за които да умираме или убиваме. Представете си, че няма Рай и Ад. Казват, че, ако се опита, било лесно.
Може би се сещате последният абзац по коя песен беше …

Ееее, дай ни сила … с наш’та орис пак да се преборим

Вашият коментар

Честит Гергьовден!

Нарочно избрах точно тази песен и точно в това изпълнение…

Благата вест … (в началото бе Словото 2)

Вашият коментар

Днешният празник е просто едно логично продължение на предния ми постинг – за Словото и Книгата. Аз всъщност като си мислех идеите за него и през главата ми минаха няколко мисли за Благовещение (дори неосъзнавайки, че той непосредствено предстои). Обаче поради ограниченията на възможностите за предаване на мислите (тоест поради необходимостта да ги оформя в изречения, които пък от своя страна да опиша), съм взел че съм забравил 😀

Та, мисълта ми беше за това, че какъв по-добър пример може да има за чистото Слово от празника Благовещение. Цялата идея на Християнството всъщност се гради върху точно този тип „Слово“ или „нематерия“. На Благовещение на Дева Мария е донесена благата вест… именно вест. И именно със слово е започнало цялото изкупуване на човешките грехове. Разбира се, в цялата схема е намесен и Светия дух. Да, естествено, има я и темата за непорочното зачатие. Зачатие на Човек, който да се роди, да живее и да умре. От плът. Но остава и идеята за триединството на Бог-отец, Бог-син и Бог-дух. Сякаш цялото това обяснение за непорочното зачатие има не друга цел, а да представи Словото в разбираема и смилаема за адресатите форма. Поради причината, че те разбират от това, което могат да видят, да чуят, да докоснат (една препратка към историята за Тома Неверни би била много на място тук).

И благата Вест за човечеството е превърната в зачатие … непорочно …

Но, май последните ми статии взеха да стават прекалено mental …

Затова, ето една закачка по повод Благовещение:

Симон Льо Фран:

Не ни изтрая Господ в рая 
и, грях не грях, от рай лиши ни. 
Добре, че се смили накрая, 
та вечно тоя срок не трая, 
а четири хиляди години. 

Сравнително за кратко време 
гневът му се поуталожи, 
та от душите ни да снеме 
неразбираемото бреме 
на гняв не чий да е, а божи. 

И още да смекчи злината, 
сам бог повика си детето: 
„В човешки образ на земята 
слезни им изкупи вината!“ 
Синът му как отвърна ето: 

„Опазил бог да те тревожа, 
но неудобничко не е ли – 
аз, божа рожба, да се вложа 
в душа човешка, а и в кожа? 
Епископът брашно да мели?“ 

„Не бой се сине, вярвай в мене – 
една жена благочестива 
теб непорочно ще зачене: 
светият дух предназначен е 
за операции такива. 

Чрез ангел пращам благи вести 
на девата и тя зачева. 
Ей, Гаврииле бе, къде сте? 
Виж там духът ми да се вмести 
в плътта на непорочна дева!“ 

Намери ангелът веднага 
на дърводелеца жената, 
зер беше ангел работяга – 
без много-много да отлага, 
прилагаше си занаята. 

От прага с комплимент започна: 
„Пристигнал съм да ти открия, 
че ще заченеш непорочна 
чрез божа благодат нарочна!“ 
И комплиментът оплоди я.

Не, ТИ не си никой … (или „като си нас**н, не пискай”)

2 Коментари

Ефирна телевизия с национален обхват … Представител на Българската Православна Църква казва „Не е твоя работя! Ти не си никой!” на въпрос на репортер относно разходите, които същата тази църква прави и относно тяхното отчитане… Няма изобщо да намесвам въпроса за агентурното минало на когото и да е (само ще го маркирам, ей така като щрих).

Напомням, че това е същата тази църква, която дава оценки, кое е морално и кое не. Това е същата тази църква, която претендира, че представлява официалното вероизповедание в България. Същата тази църква, в която влезе българският президент влеле веднага след церемонията по встъпването си в длъжност. Църквата, в която на всяка Коледа и Великден се палят хиляди свещи (интересно какви ли са приходите от свещоливниците…).

И в същото време е църквата, владиците, в която, карат супер скъпи автомобили. Църквата, която охотно дава архонтски титли срещу скромно или не дотам скромно дарение. Това е църквата, която раздава ордени на светските власти. Това е църквата, чиито владици в последните месеци така се омотаха в лъжи, че стана тъжно-смешно (нещо като пиле в „сладко-кисел сос”).

И все пак … тази църква някога е спомогнала за съхраняването на българската култура, за Възраждането, представители на тази Царква са били фактор при спасяването на българските евреи. … Някога…

А сега … Сега, Дядо владика, не репортерката, а ТИ си НИКОЙ … Никой, чиито грехове пред Бога и пред Църквата (такава, каквато трябва да бъде), не е моя работа, нито ми се полага да коментирам …

… Но тази година на Великден за пръв път от години вероятно няма да запаля свещ в храм на Българската Православна Църква … като обикновен мирянин … Може би ще го направя в Рупите, въпреки ВАШАТА анатема …

 

… Не се познаха …

Вашият коментар

Колебаех се дали да коментирам, че един от най-пламенните защитници на скъпите коли в българската църква е този, който в качеството си на министър каза „шибан народ“. Колебаех се дали да коментирам, че единият от владиците с най-скъпи коли беше известен със златния си ролекс и раздаваше църковни ордени за промотиране на дискриминация… Няма смисъл …

А по повод сравнението на линкълна и магарето (и не претендирам за оригиналност; видях карикатурата от предаване, за което наскоро писах по друг повод):

Далече, далече … Вси Светии … „Църква за Хората” или „Хора за Църквата”

6 Коментари

То пък човек да не се събуди сутрин в събота и да пусне телевизор! Пък, не дай си Боже, да попадне на Обществената телевизия! Все ще се намери да се чуе някоя глупост… Конкретно иде реч за религиозно предаване, на което не знам името, и в което водещият с наставнически, менторски и съвсем леко заповеден тон казва по повод Хелоуин: „Оставете маските за Сирница! Забравете Хелоуин!” И обяснява кой е българският празник. Искам още веднага да кажа, че нямам нищо против Деня на българските будители. Напротив, много хубав празник. Нямам против и Сирни Заговезни. Мисълта ми е за друго…

Има няколко празника, които българската православна църква упорито отказва да приеме; нещо повече, демонстративно ги противопоставя на други, нейни си празници. А тези празници така, както се празнуват на Запад, са весели и забавни. Традициите са хората да се забавляват, да се плашат, но по един или друг начин празниците да са разпознаваеми. Тези традиции са наложени сред хората. И става весело. Но българската църква не иска да е весело! Още по-малко иска разни там празници, на разните там разколници да се празнуват сред „православните” народи, сред народите, които „принадлежат” към Правлославната църква. И докато за Св. Валентин, празникът, който му се противопоставя, предполага вино-пиене и оттам също е свързан с веселие и затова е с охота възприеман от българите, то да противопоставиш на Вси Светии Деня на българските будители е вече мааааааалко свръх. Пък да не говорим, че не са и на един и същи ден.

Какво, за Бога (за малко да напиша „по дяволите”, но но все пак реших, че в тази статия това не би било уместно) я бърка Православната църква, че хората празнуват католически или протестантски празници?! Освен това, че е свързано с, дължи се в голяма степен на, и разкрива в значителна степен пълната й импотентност и невъзможност да привлече хората към християнските ценности, да бъде интересна за тях, да им даде нещо. А има какво. Както споменах, Хелоуин и Св. Валентин са толкова популярни заради традициите, свързани с тях, заради разпознаваемостта им. Има ли такива български, православни празници, които биха могли да са интересни с традициите си? На пръв поглед добре, че са Коледа и Великден, та да има какво да празнуваме и ние… Е, да де, ама те Коледа и Великден по цялия християнски свят се празнуват по един и същи начин… И не са „оригинални” православни празници (аз лично не смятам, че са и нужни такива, ама нали щом отричаме Св. Валентин и Вси Светии трябва нещо адекватно да се предложи и на „православний българский народ”). Та, има ли какво да предложи православната църква? Да, има… Достатъчно е да погледнем прескачането на огньове на Сирни Заговезни, Благовещение или на Еньовден… Еньовден – празник с толкова потенциал в традициите да бъде българския Хелоуин.  Достатъчно е да споменем кукерството… Е, да, ама тези обичаи са езически (не че червеното яйце и коледното дърво не са) … и не може то току-така да бъдат възприети и промотирани от църквата. А истината е също, че мнозинството хора не знаят на коя дата са например Сирница (или не знаят, че няма фиксирана дата; много беше забавно като преди няколко години съвпадна с Трифон Зарезан и Св. Валентин, та раздвояването се превърна в разтрояване) или Еньовден. А никой не може да ме убеди, че българите са по-малко вярващи, по-малко религиозни или по-малко обичащи да празнуват от католиците или протестантите. Най-малкото защото българите ЗНАЯТ кога е Вси Светии. Причината да не се празнуват подобаващо българските (е, това не винаги значи православни) празници е в църквата. Защото църквата предпочита да ни пее на език, който никой не разбира, защото такава била традицията?? Чия традиция, бе джанъм, е това?? И Каква?? Да дуднеш неща, които никой не разбира, да размахваш пръст какво да празнуваме и какво не, да търсиш разединение с останалия християнски свят, да обясняваш кое е гнусота и кое трябва да се анатемоса… С такъв тип традиции мястото на църквата ще си остане завинаги в миналото! Защото това отдавна не е църква на хората… А очаква хората да са неяни… Ама няма как да са нейни…

И аз все пак не мога да проумея, защо трябва да делим празниците на католически и православни, на български и американски, на такива и онакива …

А между другото, миналата седмица бях до Рилския манастир … Няма нужда да казвам колко красиво място е; няма нужда да казвам колко красиви места са повечето български манастири … Има какво да предложи Българската църква на хората… Ама не знае как…

… Друга тема е, че в манастира (особено в този) има повече  продавачи на икони, броеници, шишенча със светена вода и прочее осветени аксесоари/сувенири, отколкото служители в самия храм … Очевидно отдавна е забравено за „Йоан 2, 13-25”.

 

Честит празник Вси Светии други ден!!!

Аз ви кръстих с вода

Вашият коментар

„… аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светии. И в ония дни дойде Иисус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоана в Иордан. И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него. И глас биде от небесата: Ти си Моят Син възлюбен, в Когото е Моето благоволение“ (Марк, 1.8-1.11)

 

Older Entries