Да изгоним злото… Сурва’2013… Представи си

Вчера се разходихме до Перник (по новата магистрала само на половин час с все мотаенето в София). Поводът беше фестивалът Сурва, същината на който беше Кукерски парад. Е, възползвахме се и да се качим и нащракаме (въпреки вятъра) и на крепостта Кракра, но това няма общо с темата, затова няма да се спирам на него.
На мен специално ми беше много забавно и интересно. Не бях виждал кукери досега, само бях чувал и чел (като се замисля, май малко по-малко отколкото би трябвало за една такава интересна традиция). Та, днес попрочетох малко повечко из Интернет. Определено интересна традиция. Не се съмнявам, че почти всички са наясно, че една от нейните идеи е, че с мечове или тояги се плашат и гонят безплодната зима и злите духове и орисници, та да дойде пролетта и да е плодородна настъпващата година. Идеята е да се прогони злото и да се подготви началото на нещо ново. Все старата идея за ново начало.
Съвсем скоро беше Хелоуин и както всяка година той беше силно отричан като празник – бил католически, бил американски, бил чуждопоклонически. Не бил „наш”. А какво означава „наш”. И за Хелоуин попрочетох малко. Например в Уикепедия пише, че за да се предпазят от сенките, които излизали по Нова година от отворилата се граница между световете на живите и мъртвите, хората гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно – обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията.
Но няма нужда да се чете за същността, идеите, традициите и Бог знае какво на кукерските и хелоуинските традиции – с просто око се вижда общото. С просто око е ясно, че става дума за стремежа на хората да уплашат злото, да уплашат страха, да изгонят злите духове.
И може ли тогава някой да ми каже какъв е зорът да отричаме едното, какъв е проблемът, та се противопоставяме на едната половина от медала, само защото не била „наша”. След малко ще се върна отново на това „наша”.
Днес гледах и един леко странен филм – „Хотел Трансилвания” (анимационен) – наред с леко сълзливата любовна част, в него имаше и доста интересни неща, включително свързани с темата. Филмът са разказва включително за това как граф Дракула направил хотел само за чудовища, където хора не се допускат. Защото хората тормозели чудовищата и всички чудовища са убедени, че хората са зли и искат от лошотия да навледят на чудовищата…
Хора, чудовища, кукери, тиквени фенери, православни, католици, протестанти, българи, американци … Винаги „ние” и „те”. Другите – които са лоши, само защото са лоши, чиито традиции не стават, само защото са техни; само защото не са наши. Няма да навлизам в подробности за всички национални предразсъдъци (упс, идеали), за всички видове делене на Монтеки и Каполети или кой на каквото се сети.
А представете си, че нямаше такова делене. Представете си, че не ни деляха религии и държави, за които да умираме или убиваме. Представете си, че няма Рай и Ад. Казват, че, ако се опита, било лесно.
Може би се сещате последният абзац по коя песен беше …

Advertisements

… Не се познаха …

Колебаех се дали да коментирам, че един от най-пламенните защитници на скъпите коли в българската църква е този, който в качеството си на министър каза „шибан народ“. Колебаех се дали да коментирам, че единият от владиците с най-скъпи коли беше известен със златния си ролекс и раздаваше църковни ордени за промотиране на дискриминация… Няма смисъл …

А по повод сравнението на линкълна и магарето (и не претендирам за оригиналност; видях карикатурата от предаване, за което наскоро писах по друг повод):

Под трицветните вълни на собственото безсилие

Не искам да омаловажавам гордостта и патриотичния патос (обикновено изразяван със статус във Фейсбук или с простряно с щипки на простора българско знаме), на които сме свидетели днес. Нищо негативно не искам да кажа и относно самия празник – напротив, Независимостта е наистина много хубав момент в историята на всяка държава…

Обаче …

Ако всеки един друг ден през годината, различен от 22-и септември, попитаме голяма част от тези, които днес са най-активни като „патриоти” какво се е случило на тази дата, силно се съмнявам, че повечето от тях ще могат да отговорят вярно. Факт е, че Независимостта и Съединението масово се бъркат – и като дати и като участници и като последици…

А какво всъщност се крие зад това да повтаряме до втръсване, че „сме горди, че сме българи”, че „да живее България”, че „стига да повярваме в собствените си сили, можем да постигнем всичко”, че „винаги сме прецаквани от Великите сили” и т.н. и т.н. … и т.н.? За съжаление, в повечето случаи, че крие лична неудовлетвореност, липса на реализация, недоволство от собствените си живот и развитие (разбира се, обусловени в голяма степен от условията на живот в България). И като няма какво да ни прави наистина щастливи и усмихнати, се хващаме като удавник за сламка за „националния идеал”. А какав е той Господ дори не знае… Може би е „България на три морета”. Но не ми става ясно как точно ще помогне това за развитието, за просперитета, за щастието и най-вече за усмивката на всеки един от настоящите и бъдещите българи. Като съм бил тук-там по Европа и ми прави впечатление, че хората по улиците са някак по-светли, по-цветни, сякаш дишат по-свободно … и това без да им се налага да търсят поводи 1300 или 103 години назад, за да са горди с нещо … Хората са усмихнати и весели, когато живеят добре, когато знаят защо и за какво работят, когато могат да се забавляват без да трябва да псуват/одумват „звездите” или правителството … А не когато дотолкова им се е вкиснясал живота, че търсят нужда от „национална гордост”…

Зад „националната гордост” нерядко се крият и неофашискти, неонацистки, крайно десни, крайно нетолерантни и прочее нео-човеконенавистни идеи. Зад „националната гордост” често се крие горенето на молитвени килимчета, хвърляне на бомби „Молотов” по минаващи групи хора и да не изброявам нататък … И всичко това под слогана (нарочно ползвам чуждица) „горди сме, че сме българи” или „Да си върнем България”.

Не успявам обаче да разбера на какво отгоре смятаме, че сме нещо повече от която и да е друга нация, етнос, народ. Няма на какво отгоре да смятаме, че сме и нещо по-малко. Не успявам да разбера какъв е този зор в 21-и век, във време на отваряне на границите (реалните, както и това което се случва през глобалната мрежа) да се делят хората … по национални или етнически принципи … Все ми се струва, че хората биха могли да бъдат добри или лоши, усмихнати или намръщени, честни или нечестни … но какво значение има, за Бога, от каква националност са… За мен – никакво!!!

И последна бележка по повод националното самочувствие във връзка с Независимостта. Мерси, но не, какзвам аз на такава Не-зависимост, при която полицията отваря вратата по-рязко за да размаже главата на някого в собствения му апартамент; при която прокурор казва „на колене като абсолютен престъпник” преди съд и присъда и после получава награда за „принос за развитието на правовата държава”; при която решенията се вземат еднолично и „на инат, ако Го дразним”; при която „независимият” народ е като премиерските кучета и трябва да бъде държан на къса каишка …

Та, Честита Ви Независимост…

Mutant and Proud

Това (не) е статия за новата серия на Х-men. Това (не) е статия за това да бъдеш различен, (не) е статия за това да трябва да решиш дали анонимността да е твоето защитно средство и да се „слееш“ с останалите или казвайки „Mutant and Proud“ да се изправиш спрямо „нормалната“ раса, искайки да я унищожиш. (Не) е статия за това какъв е изборът и дали го има… А това за което няма избор е какъв да бъдеш – никой не избира да бъде „мутант“ или да бъде това, което другите наричат „мутант“, „изрод“ и т.н. И това за което няма избор е дали човек (така де „мутант“) иска да оцелее. Всеки иска да оцелее. Заедно с другите. Но когато двете Велики Сили обърнат оръжията си, за да те изличат от лицето на Земята, тогава остават двата варианта – да търсиш анонимността като своя защитна линия или да се стремиш да заличиш тая раса, която се стреми да заличи теб. Иначе – звучи супер: „обединени срещу общия враг“, срещу изрода, срещу различния … и срещу някоя „второстепенна жертва“. Обединени … ясно е срещу кого, или срещу какво, но не е ясно „за“ какво… А до какво води това обединение? Води до лишаването на „изрода“ от възможността да бъде Mutant and Proud без да е против останалите… Ако си мутант, си принуден или да се криеш и да не бъдеш това, което си или да си агресивен, войнствен, да са бориш за риплейсването на „нормалните“ … А трябва да има трети начин …

Та – това (не) беше статия за X-men …

Всякой роб от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свбободен става, щом стъпи на българска територия

Няма да съм многословен, защото е някак банално да седна да се упражнявам на тема 3-и март, национална идентичност, родолюбие, гордост и т.н. Няма как обаче да не споделя две-три мисли. Свързани с национализма и толерантността. Защото разните патриотарски изцепки, станали много модерни напоследък, нямат нищо общо с националния празник, националния идеал и т.н. Противопоставяйки се на някого и генерирайки омраза и нетърпимост няма да станем по-велика държава … нито по-добри хора. Защото омразата ражда омраза… А днес е добър повод да се сетим и за бългрските национални герои. Най-големият от тях е казал: „Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност”. И за пореден път ще припомня и официалният девиз на Европейския съюз – Обединени в многообразието. Всички знаем какво пише и на герба на България. Не е ли прекрасен пример за многообразие и богатство на културата на българските граждани, че на броени метри една от друга в центъра на София се намират православен, католически, мюсюлмански и юдейски храм.

С личните свободи … дотук!

В чл. 14. на  Н А Р Е Д Б А за обществения ред в Община Пазарджик е предвидено „Забранява се публичното демонстриране и изразяване на сексуална и друга ориентация на обществени места.“. Дали е дискриминационен текстът Комисията за защита от дискриминация ще каже. А дали нарушава основни човешки права? Не знам, но бих препоръчал например на футболните фенове да не ходят със шалчета в Пазарджик. Права на граждание, конституция, закони … Изобщо – какво да коментираме…

По-подробно за случая – вижте тук