Честит Ден на Независимостта вчера. Много хубав празник, без съмнение. Но не за него е този постинг.

До преди немного време пак празнувахме през втората половина на септември. И то не „първа есен”. Празникът навремето беше 23-и септември. Сега покрай Независимостта един ден по-рано, покрай новата политическа и идеологическа ситуация в страната, тази дата е позабравена. Освен от крайно-леви (да не кажа екстремистки) групировки.

Но тази дата я има. Няма да навлизам и в подробности, а още по-малко в оценки за „Септемврийското въстание”. Това, което обаче за мен е важно е ДА ПОМНИМ. Независимо дали с добро, с лошо, дали със смесени чувства, важното е да знаем какво, защо, как, от кого, под чие давление, с какви идеи, с кави последици се е случило.

А да не забравяме и отраженията на септемврийските събития в изкуствато. И ако по политически и идеологически причини „Септември” бъде пратено само по рафтовете на старите библиотеки, това би било … (най-малко „глупаво”).

Разбира се, далеч съм от идеята да реабилитирам натрапването на септември с имена като „Септемврийско знаме” (не знам дали мнозинството фенове на един от двата футболни гранда в България си спомнят, че отборът им се казваше и така), организация „Септемврийче” и т.н.

И в контекста на горното – никога няма да съм „за” демонтирането на паметник на чужда окупаторска армия в центъра на София.

Събитията са се случили …

Паметниците (каменни, литературни, музикални) са създадени …

Нито ще изтрием събитията с изтриването на паметниците, нито  трябва да трием събития от паметта.

П.С. – Земята ще бъде Рай – ще бъде! (това последното без грам политическа украска)…