За Фейсбук и сближаването 2

Този постинг трябваше да е още преди десетина дена. Обаче покрай коледното суетене (пък и друго професионално суетене, ама то няма връзка с темата) все не ми оставаше време да седна пред компютъра да драсна два реда. Или пък, когато време оставаше, го прекарвах във Фейсбук. Защото неслучайно се говори за пристрастяване към социалните мрежи. Което си е проблем… Напълно сериозно се замислям за една седмица без фейсбук, но да видим дали ще успея да стартирам, а после и да успея тази инициатива… както и да е …

Та, по темата – наскоро открих група на най-първото ми училище – в което започнах да уча преди около 23 години и от което излязох преди има няма 15 години. Което си е много време, както и да го погледнеш. И действително бях позабравил и хората и училището. И понеже отдавна не живея в този квартал (а съответно и не гласувам в същото училище) съвсем съм нямал повод да мина оттам, за да си припомня миналите времена. И ако не беше фейсбук, надали щеше изобщо да се случи. Разбира се, бях изпозабравил и хората, с които прекарах вторите седем години от живота си. Последният ми контакт с тях беше всъщност едно масово ад-ване преди около година-година и нещо и то отново във фейсбук.

Това са фактите, за които исках да пиша. Издовите и коментарите … Тях ще премълча – макар да са ясни.

Което обаче никак не разколебава идеята ми, че е необходимо да си наложа известно време ембарго за влизане във фейса …

(а снимката долу си признавам, че я откраднах от един приятел)

Advertisements

И напук на всичко Facebook все пак събира хората…

Малко взе да ми поомръзва да чета напоследък, че днешното интернет-поколение само виси в интернет пред компютрите и е зарязало (тук можех да употребя и един друг израз, но автоцензурата не ми го позволи) реалния живот. Не знам кое се има предвид под интернет-поколение. Но знам, че ако ми се наложи да изкарам един ден в София (ако съм някъде другаде нещата са леко различни, но не особено) без Интернет и почвам лееееко да полудявам. Сигурно това не е нормално … Но е факт. Сигурно минавам и за графата – „facebook-addicted”. Вероятно губя страшно много време в нета по принцип и във фейсбук (хайде нека го напиша и с кирилица) в частност… Но …

След малко отивам на среща на бившето училище. С някои съученици не сме се виждали от има-няма 11 години. Скромен период, нали?! И ако тази среща въобще стана възможна това е в голяма степен поради фейсбук. И то трудно. С отлагане. Със създаване на „групи” и „събития”, придружени с лични съобщения … Но това беше единственият начин. Опитвали сме и преди това да се посъберем с мейли и телефони – и нещата стигат доникъде – тоя си сменил телефона; оня не си чете мейла; трети не знам си какво. Не че във фейсбук са всичките ми бивши съученици, но все пак днес очакваме една прилично добра група (между другото чакам и самата среща с нетърпение).

Та това е – може времето, загубено в интернет, да лишава хората от живия контакт, от реалното общуване … но понякога единствено интернет (по-конкретно социалните мрежи) могат да осигурят този жив контакт. Да, вярно е, че се изкушаваме вместо да се видим да се чуем, вместо да се чуем да си драснем смс или мейл или скайп (о, да, за малко да забравя този култов елемент в живота на моето и последващото поколение). Всичко това е вярно… Вярно е, че виртуализираме комуникацията … и че (както казва Ицо) „виртуализацията на комуникацията води до нейната абсурдизация”. Но вярно е също така, че понякога (като днешния случай) виртуализацията на комуникацията е единствения начин за нейната реализация „на живо” … А като се замисля това само по себе си е абсурдизация…

Та от нас зависи … Дали, жертвайки „живия контакт”, поне веднъж на няколко месеца ще си го осигурим или напротив ще станем пленници на комуникациите. Комуникациите са направени да сближават и сбират хората. Но веднага може да се противопостави аргументът, че, улеснявайки обмена на информация, какво се получава – безличен начин на този обмен … да, така е… Но „безличен, безличен … колко да е безличен” – ако този безличен обмен на информация ми помага да се видя „лично” с хора, с които не съм се виждал от 11 години, аз съм ЗА …

🙂