Писал съм вече по темата за книгата като вещ (красива, внушителна, дори скъпа). В интернет пространството днес имаше и статия за затъпяването от електронните книги (може да звучи недостоверно, ама тая статия намислих да я пиша, преди до прочета тяхната ;)). Изобщо, може да се изпише и изприкаже много по въпроса. А иначе и аз се предадох. Винаги съм обичал тежките хартиени томчета, които, наред с всичко друго, можеш да помиришеш … Обаче преди няколко дена и аз си купих електронен четец …
Но да започнем от първите думи на една от най-значимите части на „Книгата” (макар оттук нататък в тази статия под „Книгата” да нямам предвид Библията) – „В началото бе Словото”… Словото – чистото слово, като поток информация, като поток мисъл, като не-материя. Слово, което е напълно неовеществено, напълно необлечено в каквато и да е форма, нито веществена, нито езикова… Но то е било в Началото. След това идва Вавилон … Идват езиците … Идва писмената реч. За която се твърди, че е едно от големите постижения на човечеството (а всъщност може би е една от най-големите злини /след самото умение на „речта”/, случили се на човешкото съзнание … или пък не). В един момент идват и крилати сентенции като Scripta manent, verba volant…
Тук ще отворя една скоба. Която касае именно въпроса за това как речта (а още повече писаната реч) е може би едно от най-тъжните неща за човешкото съзнание. И трябва да кажа, че идеите в тази скоба не са ми хрумнали просто така, а съм ги прочел. В писана книга (по-конкретно „Втората фондация” на Азимов). Всички сме чували (или пък чели), че човешкият мозък работи едва с 10% от потенциала си. И повечето от нас сме се упражнявали в блог-пространството или на маса и на две големи да разсъждаваме какво ли би станало, ако се използват останалите 90%. И защо са загубени? Ето тема за размисъл – а ако речта, езиковото общуване (а защо не и въобще сетивното общуване) са довели до закърняване на истинското съзнание, до възможността да се общува на друго ниво … да се стига до неовещественото и непредставено в каквато и да е форма „слово” … Тя, самата притча за Вавилон също насочва към подобни размисли. Не са ли езикът, думите, цветовете, музиката, ароматите и т.н. капани и клетки за чистото човешко съзнание, вкарващи го в сламка за безалкохолно, вместо да го оставят да се рее…
Може и да са … Ама са красиви – и музиката, и цветовете, и ароматите, и думите … а защо не и буквите. И тук е моментът да се върнем на темата. И да се окаже, че всичко е въпрос на ниво – първо обличаме знанието, мисълта, онова „Слово”, в понятия, после обличаме понятията в думи на съответния език, после минаваме към изобразяване на думите в знаци (и тук се появяват както електронният четец, така и писаните книги), накрая материализираме (с цялата условност на нова понятие при дигиталната информация) думите в някакъв носител … и най-накрая носителят е писана книга (ръкописна, на кожа, на пергамент, на хартия)… А съвсем по друга линия създаваме вещи – книги с кожени корици, със златен обков, с луксозна хартия.
Твърде е вероятно човешкото съзнание наистина да е обковано от словото (с малко с), от думите, от вещите… И не е изключено това да е лошо … Ама е факт … И е красиво (или поне може да бъде). Както мислите могат да са красиви, така и думите (цялата поезия съществува поради това), така и вещите. И не виждам нужда да се отказваме от това… Бил обсебен човекът от материалното, светът бил станал твърде материален и консуматорски. Може би е така … Но Е така. И докато Е, не виждам лошо човек да изпитва наслада от всичко това … Между другото, претенцията на електронния четец, че при него акцентът отива от формата към съдържанието, малко звучи смешно при положение, че четците се правят с красиви кожени калъфи, основното им предимство е удобният за четене екран, нещо повече – не са рядкост цветните четци. Човекът е сетивно същество; човекът е материално същество. И хубавите вещи му създават удоволствие. В това число и хубавите електронни четци – точно по същия начин като хубавия лаптоп, хубавата етажерка, пълна с книги и други джунджурии пред тях. За много хора електронният четец даже е форма на „гъзария” т.е. на поредната скъпа вещ … И няма лошо.
А сега малко мисли относно достъпа до информация, нейното възприемане и осъзнаване (и то при пълното разбиране, че и при електронните и при печатаните книги говорим за една близка степен на ограниченията). В единият случай е възможно в ръката си да държиш толкова „литеиратура”, колкото в цяла стая печатани книги… И значението на това е огромно. В другия случай помагат триковете на паметта. Факт е, че много ми помага да запомням разни неща това в каква книга (формат, хартия, корици и всякакви такива неща) съм ги прочел. Факт е, че, знаейки визуално докъде съм стигнал, и това има значение. Но факт е и че книгата е движима вещ… движима, движима, колко да е движима е въпросът тук. Защото на паметта помага и това КЪДЕ е било прочетено нещо (или ако си в движение при съпровода на каква музика). А тук предимствата на електронния четец са очевидни. Особено за хора, които доста пътуват.
И какво излиза от последния абзац? Че е въпрос човек и на потребности … И е така и не съвсем … Несъмнено е обаче, че удобството на електронните книги е по-голямо. Писаните книги пък създават удобства за паметта и удоволствие за очите (обаче нямат вградено mp3)…
И ако не сте разбрали някаква основна концепция от тази статия, то е защото няма такава … Лошото е, че ми се наложи да облека мислите, които ми се въртяха в главата в слово (с малко с) и то в писано … Няма как…
А изобщо не съм опирал до въпроса за авторските права, защото това е също така една дълга тема …
Otsirh Vonarapok 