„Един човек, който рисува икони, просто не може да бъде лош”, „Моето основно оръжие е четката”, „Икони, рисувани с белезници”… И още много подобни лозунги могат да се прочетат из актуалното интернет-пространство. Ясно е кой случай имам предвид.
Искам обаче да обърна внимание на няколко неща:
– Из същото публично пространство хората по някакъв мистериозен начин се разделиха на три категории: 1. Измет, която всеки (подчертавам всеки) може да избива, защото са наркомани; 2. Обикновените хора (те могат да са добри, могат да са лоши, те са обикновени); 3. Хората, които рисуват икони – те са свещени, само защото рисуват. И то икони. Това последното личи даже и в изказванията на министри. Това, че всички се били раждали равни някъда май се позагуби. Грабвайте четките и почвайте да преправяте пистолетите – щом сте иконописци, всичко Ви е разрешено;
– Афишира се колко било свещено правото на собственост. Явно е доста свещено, че да се поставя над правото на човешки живот. Само не можах да разбера има ли значение за защитата на правото на собственост това колко пъти е бил задържан „нарушителят” му… И как точно това е било известно на шерифа-иконописец. Може би преди да стреля (с преправен в боен пистолет) е попрочел досието на „този изрод”. Между другото, ето една от съществените разлики между организираното държавно правосъдие и „правосъдието в собствени ръце”. Едното дава възможност да се преценят всички факти и да се вземе решение какво да се прави след преценка на всички обстоятелства. Другото става веднага, под афект, за защита на „моето си”;
– Никой не коментира фактите дали е било необходимо, за да се предотврати посегателството върху собствеността, да се убива. Дори държавата не го прави. Е, да, при неизбежна отбрана или при крайна необходимост се допуска да се увредят нечии права. Но при неизбежната отбрана можеш да увреждаш само доколкото е необходимо, за да се защитиш. При крайната необходимост трябва да има сравнимост между защитеното и увреденото. Някой замисли ли се дали смъртта на „този изрод”, както масата го нарича, е била необходима. И някой смята ли, че правото на човешки живот си струва да се пожертва в името на защитата на собствеността… А, да, забравих – животът е на наркоман, а собствеността на иконописец;
– Днес някой е решил да убие, за да си защити собствеността. И се вдига врява не просто да бъде помилван, но и да му се даде медал и не знам си какво още… Утре някой ще спука гумата на съседа, заради това, че му е нарушил правата, вдигайки шум вечер. Той пък ще му запали пощенската кутия. Той пък ще му набие сина. Той пък ще му избие зъбите. И въпрос на време е да се стигне до ново убийство… На което да се отговори с второ. Само защото някой е решил, че държавните органи са неефективни. Прекрасно общество ще си спретнем…
И накрая – да, вярно е, че органите на реда и правосъдието не работят ефективно – съд, прокуратура, полиция. Но решението не е и не може да бъде да ги заменим и да почнем да действаме вместо тях. Дори и ако сме иконописци… А който е решил да ги заменя – ще трябва да изпита на свой гръб дали наистина са толкова неефективни …
Otsirh Vonarapok 