Няма да описвам пътя от Боровец до Мусала, няма да правя и подробно описание на гледките, които се откриват (особено ако от Леденото езеро се качиш /някак/ до вр. Иречек и оттам към Мусала) – само, който е бил там, знае какво е … и който е било там – ЗНАЕ какво е. Видял го е и му е спряло дъха. Мислех да не описвам и мизерията на хижа Мусала и простотиите на лифтаджиите. Само ще поразсъждавам. Несвързано. За един fu..ing perfect (като цяло) уикенд.
Бог ти е дал най-високата точка на Балканите. По-висока от легендарния Олипм (и никакви опити да се натрупат изкуствено камъни на Митикас няма как да променят това). И това място неслучайно се нарича в превод „Близо до Бога” (или „Домът на Бога” – няма никакво значение лингвистичният спор за произхода на името). Дал ти е всичко наоколо. А ти си сътворил това „нещо”, наречено хижа Мусала … с маси без пейки; с почти затварящи се врати, с полуразрушени или полупостроени постройки… Която хижа е на перфектно място. И използва това – с цените (е, хайде няма нужда 4 лв за една бира и 2 лв за „3 в 1”), с безхаберието… В интерес на истината, спането в хижа Олимп е в същите условия (обща стая с нари – около 15-20 човека в една). Но дотук приключват приликите между двете хижи. А да, и с височината на върховете (т.е. по-това, което природата ни е дал,а ги бием). На хижа Олимп ти е приятно да си прекарваш времето, хижа Мусала те отблъсква. Не само със състоянието на толетната си, което е такова, че хората предпочитат да ходят (независимо по каква нужда) на стената й или в близките храсти, отколкото вътре. Така че, „лайната”, свързани с хижата, са без каквито и да е кавички. За да не стане твърде негативен тонът, няма да коментирам и малоумието да ти предлагат двупосочен билет на една цена и еднопосочен за същата (това са камъни в градината на единствения лифт, с който имаш възможност да се върнеш навреме по дестинацията Боровец-Самоков-София). Леееека злоупотребка.
Да минем на красивата част. Ако изобщо има какво да се каже там. Там е достатъчно да гледаш. И да се катериш/слизаш (ако искаш да качиш три върха последователно, няма как да не редуваш катерене и слизане). И като погледнеш това, което ти се открива пред погледа) да забравиш и умората и страха.
Просто мозъкът явно не е пригоден за толкова усещания, когато усещането за красота, величие и необятност е в такова количество … и с такова качество. А всички, които са се качили по официалния път до Мусала и са се върнали по него, всъщност нищо не са видели от местността. Гледките от Иречек и Малка Мусала наистина не могат нито да се опишат, нито дори да се снимат. Те просто се запечатват. В паметта (не тази на фотоапарата).
А лично за мен имаше и малко носталгия. Но това вече е лично.
Otsirh Vonarapok 