Имате поща

9-и октомври е световен ден на пощите. Което е повод за малко мисли относно добрите стари писма в плик; за добрите стари пощенски картички. Пощенските картички всъщност все още се използват – и добре, че са те и сметките за парно, ток, вода, телефон и т.н., защото иначе традиционната поща съвсем щеше да е мъртва. Изместена от електронната. А трябва ли да съжалавяме, ако това се случи? Само носталгия ли е съжалението за отминаващите времена на жълтите (а някъде червени) пощенски кутии?? …

Факт е, че електронната поща е по-бърза, по-екологична, с други функционални възможности. С нея успешно може да се изпрати текст, успешно може да се изпрати и картичка. Но не и подпис, не и нещо, което знаеш, че е държал в ръката си изпращачът. Нека кажем няколко думи повече за картичките – по празници понякога пращаме много, ама наистина много поздравления, на близки и недотам близки, на приятели или просто познати. И е факт, че част от тези картички пишем само, защото така трябва. В случая електронната поща е напълно достатъчна. И се пести хартия … и дървета. Когато обаче картичката е за някой повече или по-малко специален нещата за различни. Тогава и хеляда мейла не могат да заменят пощенския плик … по същия начин както хиляда картички не могат да заменят личното общуване „на живо“ …

Споменах сметките – които са с най-голям дял от писмата в пощенската кутия (защото определено не си струва да броя безобразния „спам“ от листовки). Обаче и там нещата напоследът се раздвижват не в полза на пощата. Все повече предприятия се ориентират към електронни фактури, текат и масови кампании в тази посока…

Та… Обречена ли е пощата, каквата са я познавали нашите родители? И ако е така, това лошо ли е? Лично аз мисля, че тя ще продължи да съществува. Защото има своето място – когато държим на личния контакт, когато важен е личният подпис или хартиеният оригинал на даден документ, когато ползваме куриерски услуги, за да пращаме вещи (например добрата стара лютеница на баба). А за нещата, за които мейлите биха свършили същата или по-добра работа, няма защо да се съжалява. Всяко нещо си има мястото и времето… и мястото във времето.

I’ve got mail!